Аш примигна с вече сребристите си очи и се озърна, сякаш се пробуждаше от кошмар. Без да продума нищо, атлантът се отдръпна от Талон, обви ръце около гърдите си и прекоси стаята все едно нищо не се бе случило. Докато минаваше покрай Артемида, тя протегна ръце към него, ала той избягна докосването й и продължи да върви.
Артемида се извърна към брат си и се озъби.
— Само почакай татко да те пипне.
— Мен? Той знаеше какво съм намислил за тази вечер. Почакай, докато аз му кажа за Ахерон!
Артемида сви устни.
— О, млъквай, ревльо! — Щракна с пръсти и го накара да изчезне от стаята.
Стикс се сви, когато погледът на Артемида се насочи към него.
— Ти — изрече тя с глас, натежал от омерзение.
Стикс преглътна с усилие.
— Как можеш да закриляш такива като него? След като умрях, бях изпратен в Елисейските полета, докато той беше…
— Това не те засяга — прекъсна го богинята. — Ти и безценното ти семейство му обърнахте гръб и го осъдихте за нещо, което не беше негова вина.
— Не е негова вина? Моля те. — Стикс се опита да каже още нещо, но гласът му пресекна.
— Така е по-добре — заяви Артемида. — Странно, че вие двамата имате еднакви гласове, но въпреки това твоят звучи толкова хленчещо. Благодаря на Зевс, че Ахерон не притежава този отблъскващ навик. Но пък и той винаги е бил истински мъж, а не подсмърчащо и сополиво хлапе. — Притисна Стикс към стената. — Не мога да повярвам колко си нагъл. Осигурих ти идеално съществуване. Имаш собствен остров, пълен с всичко, което би могъл да пожелаеш, а какво направи ти? Прекара вечността, изпълнен с омраза към Ахерон, плетейки долни интриги как да го убиеш. Ти не заслужаваш милост.
— Ти не можеш да ме убиеш! — изврещя Стикс. — Ако го направиш, Ахерон също ще умре.
— Проклинам деня, в който мойрите обвързаха жизнените ти сили с неговите. — Артемида присви очи и се втренчи в него, сякаш искаше на мига да го разкъса на хиляди парчета. — Прав си. Не мога да те убия, но мога да превърна живота ти в ад, какъвто не си и сънувал.
— Какво ще правиш с мен? — изхленчи Стикс.
Тя се усмихна злобно.
— Ще разбереш, човешко нищожество, ще разбереш.
И Стикс изчезна.
Артемида се извърна с лице към останалите. Пое дълбоко дъх и видимо се успокои.
— Грижи се за душата си, Спиир — каза на Талон. — Знай, че е изкупена на много висока цена. — След тези думи богинята също изчезна.
Така останаха само с Камул.
— Е — обърна се Талон към келтския бог, — изглежда приятелите ти те изоставиха.
Камул въздъхна.
— Колко жалко. Жестокост, Война и Разруха. Заедно можехме да господстваме над този свят. Е, няма значение. Просто ще трябва да се задоволя с насладата отново да ти отнема Съншайн. В крайна сметка тя ми даде душата си и сега си я искам. И, разбира се, най-забавното на душите е, че можеш да ги вземеш само от мъртво тяло.
Камул се запъти към Съншайн.
Талон извади срадовете си и се приготви за битка.
Изведнъж ярка светлина озари помещението. Сетне избледня и доби очертания и форма, почти толкова скъпи за Съншайн, колкото тези на Талон.
— Бабо? — прошепна младата жена невярващо.
Баба й пристъпи между тях и Камул. Извърна се към келтския бог и го изгледа свирепо.
— Боя се, че грешиш, скъпи. Ти не притежаваш нищо.
Камул се вцепени от появата й.
— Мориган? Какво правиш тук? Това не те засяга.
— О, напротив, засяга ме. — Баба й се преобрази от дребничката възрастна дама в красивата богиня на войната, която Талон бе срещал в дните си като смъртен.
Келтският воин се смрази.
— Извинете? Какво значи това? — запелтечи Съншайн.
Баба й я погледна извинително.
— Не исках да го узнаваш по този начин, мъниче, но двамата с Ахерон трябваше да им попречим да пуснат на свобода Аполими. А за да освободим Талон, вие двамата трябваше да се изправите срещу Камул.
Талон зяпна смаяно. Аш е знаел за всичко това? Но защо не му бе казал?
Мориган се извърна отново към Камул.
— Съжалявам, Кам. За пръв път и ти да пропуснеш да изпипаш нещата докрай. Заради злобните ти интриги си се уговорил с Бран да позволи Ниния да бъде преродена в семейството на смъртни родители. Но не си уточнил, че и баба й и дядо й също трябва да са смъртни. Тъй като не можах да помогна на Спиир да избегне проклятието ти, нито да попреча на сключената от него сделка, без да обявя война на теб и Артемида, реших, че най-малкото, което мога да сторя, е да му върна съпругата в тялото на някой, който е недосегаем за теб. Ниния сега е преродена като Съншайн, плът от моята плът и кръв от моята кръв. Когато Спиир пи от кръвта й, в тялото му се вля от моята кръв и сега той също е под моя закрила. — Камул изруга, а тя се засмя. — Гадно е, нали? Не можеш да ги убиеш, освен ако не искаш да ми обявиш война.