Талон и Съншайн се спогледаха смаяно.
— Един ден, Мориган. Един ден… — Камул изчезна от стаята. Келтската богиня пое дълбоко дъх и се извърна към тях.
— Поздравления, деца.
— Свободен ли съм? — попита Талон, който още не смееше да го повярва.
Мориган кимна.
— И силите ти на Нощен ловец са непокътнати.
Съншайн се поколеба.
— Той още ли е Нощен ловец?
— Не — поклати глава баба й. — Артемида го освободи от клетвата му, когато върна душата му. Но когато някой е надарен със специални психически сили, те си остават завинаги в него.
Съншайн се усмихна.
— Значи сега може да излиза на дневна светлина?
— Да. — Внезапно Мориган доби смутено изражение. — Между другото има нещо, което трябва да ви кажа.
— Какво? — попитаха двамата влюбени едновременно, изплашени от това, което следваше да чуят.
— Заради нашите божествени правила, вие двамата сте… — Мориган прехапа устни и закърши ръце.
— Ние сме какво? — настоя Талон, ужасен какво ще последва. Когато си имаш работа с някой бог, прекалената предпазливост никога не е излишна.
— Вие сте безсмъртни, освен ако сами не се откажете.
— Какво? — примигна Съншайн.
Баба й се прокашля.
— Ти и братята ти сте родени безсмъртни, скъпа. Затова все още приличаш на малко момиче, макар да наближаваш трийсетте.
— Това означава ли, че и мама е безсмъртна? — попита младата жена.
— Не. Тъй като баща ти е смъртен, майка ти реши да се откаже от своето безсмъртие, за да остарее заедно с него. Ала понеже моята кръв й е дала безсмъртието, то се е предало от нея на теб, а от теб на Талон.
Вълна на огромна радост заля Талон.
— Искаш да кажеш, че никога вече няма да я видя как умира?
— Никога. Не и ако и двамата не пожелаете да станете смъртни.
— О, по дяволите, няма! — засмя се Талон.
— И аз така предположих. — Мориган отстъпи назад. — Е, сигурна съм, че ви очаква доста работа. Като например организирането на сватбата. Да създадете и отгледате много деца. — Взе ръцете им в своите и ги притисна едни до други. — Очаквам да ме дарите с много внуци и правнуци.
Мориган изчезна, оставяйки ги да се взират в захлас един в друг. Съншайн облиза устни, без да откъсва поглед от Талон. Не можеше да повярва на всичко, което им се бе случило тази нощ. Но най-вече не можеше да повярва, че Талон вече завинаги беше неин.
— И така, с какво ще се заемем най-напред?
В кехлибарените му очи лумна познатият пламък.
— Да се опитаме да си направим бебе?
Тя се засмя.
— Звучи добре, но вероятно ще ни отнеме цялата нощ, докато стигнем до колибата ти.
— Да, но апартаментът ти не е много далеч…
— Не, не е — усмихна се Съншайн.
Той целуна ръката й и я поведе навън.
Двамата излязоха от сградата и се сляха с огромната тълпа празнуващи Марди Гра, запътили се към домовете си. Сърцето на Съншайн преливаше от радост, докато вървяха ръка за ръка. Ала щом излязоха на улицата, тя ахна и побърза да дръпне Талон назад. Беше се разминал на косъм с гигантска карнавална платформа, която едва не го събори на земята. Съншайн избухна в смях.
— Какво ти става? Привличаш карнавалните платформи като магнит!
— Работата не е в платформите, любима, а в теб. Когато си наоколо, не забелязвам нищо друго.
Спътницата му прехапа устни и го стрелна дяволито с поглед.
— Продължавай да говориш в същия дух и аз определено ще те заведа у дома, ще те заключа и ще изхвърля ключа.
— Нямам нищо против, само се постарай да си гола, когато го направиш.
20
Зарек гледаше как Талон и Съншайн изчезват в тълпата. Радваше се за Съншайн, ала не разбираше това, което двамата изпитваха един към друг. Той никога не бе познавал подобна любов.
— Мамка му! — озъби се, докато накуцвайки, се отдалечаваше от сградата. Трябваше да се прибере в градската си къща.
— Дионисий ще дойде за теб.