Погледът му попадна върху раницата му. Преди да осъзнае какво прави, извади ръчно изработената купа и я задържа в ръцете си. Прокара пръсти по красивата, сложна плетеница от фигури, които Съншайн бе сътворила. Навярно бе прекарала часове да майстори тази купа. Галела я бе с любящите си ръце…
„Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна, а ако им я вземат, те плачат…“
Този откъс от „Малкия принц“ отекна в ума му. Съншайн бе изгубила голяма част от времето си за тази вещ, а накрая му бе подарила творбата си. Тя навярно изобщо нямаше представа колко много го бе трогнал обикновения й подарък.
— Ти наистина си сантиментален — прошепна той, стиснал купата в ръце, а устните му се извиха отвратено. — Това не означава нищо за нея, а за едно безполезно парче глина ти се обрече на смърт.
Затвори очи и преглътна. Истина беше. Още веднъж щеше да умре за нищо.
— И какво от това?
Нека да умре. Може би тогава ще намери някакъв покой.
Вбесен от собствената си глупост, Зарек разби купата на парчета с мисълта си. Извади МРЗ-плейъра си, избра „Hair of the Dog“ на Назарет и надяна слушалките. Зачака Майк да махне защитата от прозорците на хеликоптера, за да го залее смъртоносната слънчева светлина.
Нали в крайна сметка Дионисий бе платил на скуайъра да направи точно това.
Тартар23
Писъци звучаха навред около Стикс, пронизваха мрака. Той с все сили се опитваше да види нещо, но различи само някакви странни блещукащи, призрачни точици — очи, които отчаяно се опитваха да съзрат нещо.
Това място беше студено. Ледено. Беше се придвижил пипнешком покрай назъбена каменна стена, за да установи, че е затворен в малка килия, метър и осемдесет на метър и осемдесет. Дори нямаше достатъчно място, за да легне удобно.
Внезапно до него се появи светлина, която избледня и доби очертанията на млада, красива жена с тъмночервена коса, бяла кожа и зелени, искрящи очи на богиня, която той тутакси позна.
Беше Мними, богинята на паметта. Бе виждал изображенията й безброй пъти по стените на храмовете и върху древни свитъци.
Тя вдигна в ръката си старинна газена лампа, докато го изучаваше внимателно.
— Къде съм? — попита Стикс.
Гласът й беше тих и нежен като бриз, нашепващ през кристални листа.
— Ти си в Тартар.
Стикс потисна гнева си. Когато преди много векове умря в древна Гърция, бе изпратен в рая на Елисейските полета. Тартар беше мястото, където Хадес държеше във вечно изгнание най-злите души, които искаше да изтезава.
— Аз не принадлежа на това място.
— А къде принадлежиш? — попита богинята.
— Там, където е семейството ми.
В очите й се мярна сянка на тъга, докато го гледаше.
— Те всички бяха преродени. Единственото семейство, което сега ти е останало, е братът, когото мразиш.
— Той не е мой брат. Никога не е бил мой брат.
Тя наклони глава, все едно се бе заслушала в нещо далечно.
— Странно. Ахерон никога не е изпитвал същото към теб. Без значение колко пъти си проявявал жестокост към него, той никога не те е мразил.
— Не ми пука какво изпитва той.
— Вярно е — кимна тя, сякаш знаеше най-съкровените му мисли, като че ли го познаваше по-добре, отколкото той сам се познаваше. — Наистина, не те разбирам, Стикс. Преди векове Островът на изчезналите ти бе даден за твой дом. Имаше приятели и живееше в разкош. Там бе красиво и спокойно, както в Елисейските полета и при все това, единственото ти занимание бе да заговорничиш срещу Ахерон, да плетеш интриги, за да си отмъстиш. За да ти доставя удоволствие, ти дадох спомените за твоя красив дом и за семейството ти, за мирното ти и щастливо детство, а вместо да изпиташ удоволствие от тях, ти ги използва само, за да подхранваш омразата си.
— Упрекваш ли ме? Той ми открадна всичко. Всичко, за което някога съм се надявал и съм обичал. Заради него семейството ми е мъртво, а царството ми — отнето. Дори животът ми свърши заради него.
— Не — тихо възрази богинята. — Можеш да лъжеш себе си, Стикс, но не и мен. Ти предаде брат си. Ти и твоят баща. Ти позволи на страха от него да те заслепи. Собствените ти действия осъдиха не само него, но и теб.
— Какво знаеш ти за това? Ахерон е зло. Нечестив. Осквернява всичко, до което се докосне.
Мними прокара пръсти през пламъка на лампата, който проблесна зловещо в тъмната килия. В същото време очите й прогаряха Стикс със своята настойчивост.
23
В древногръцката митология Тартар е дълбока бездна, най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове и титани, място за наказаните от боговете. — Б.р.