— Никога. Това дете не е мой син.
Орисницата въздъхна дълбоко и показа новороденото на присъстващите. Държеше го небрежно, в докосването й нямаше любов и състрадание.
— Тогава той ще се казва Ахерон по името на реката на болката. Също като реката на подземното царство, неговият път ще е тъмен, дълъг и труден. Той ще може да дарява живот и да го отнема. Ще крачи през живота си самотен и изоставен — винаги ще търси доброто, ала винаги ще намира жестокост. — Старицата сведе поглед към новороденото в ръцете си и изрече простата истина, която щеше да преследва момчето през остатъка от съществуването му. — Нека боговете се смилят над теб, дете. Никой друг няма да го стори.
Планината Олимп
Докато се приближаваше към свещения храм на Артемида, у Аш отвори високите двойни порти със силата на мисълта си. Вдигнал високо глава, той стисна кожения каиш на черната си велурена раница и си заповяда да мине през богато украсените позлатени врати, водещи към тронната зала на Артемида, където тя седеше и слушаше една от придворните си дами, която свиреше на лютия и пееше.
Девет чифта женски очи се извърнаха и се втренчиха любопитно в новодошлия. Без да им бъде заповядано, осемте придворни дами събраха нещата си и побързаха да напуснат залата, както правеха винаги при появата му. Затвориха дискретно вратата зад себе си и го оставиха насаме с Артемида.
Аш смътно си спомняше първия път, когато му бе позволено да пристъпи в личните покои на Артемида на Олимп. Като млад мъж, той се бе изпълнил с благоговение при вида на богато украсените мраморни колони, които заобикаляха тронната зала. Те се издигаха на шест метра от мраморния под със златни орнаменти, до куполовидния златен таван, покрит с живописни сцени, изобразяващи дивата природа. От трите страни стаята нямаше стени. Вместо това се откриваше невероятна гледка към идеалното небе, където бели, пухкави облачета плуваха на нивото на очите.
Самият трон не беше толкова богато украсен, колкото удобен. Една голяма отоманка, която лесно можеше да се разпъне в легло, заемаше средата на откритата стая и бе покрита с малки, плюшени възглавнички, обточени със златни кантове и пискюли.
Само двама мъже имаха привилегията и честта да пристъпят в този храм. Аполон, братът близнак на Артемида, и той.
Чест, от която Аш с радост би се отказал.
Артемида беше облечена в прозрачен бял пеплос, който оставяше гъвкавото й тяло напълно открито за взора му. Твърдите, тъмнорозови връхчета на гърдите й стърчаха и напираха под тънката материя, надиплена толкова високо над стройните й крака, че се виждаше тъмнокестенявия триъгълник, сгушен между бедрата й.
Тя му се усмихна съблазнително, привличайки отново вниманието му към съвършеното си, прекрасно лице. Дългите й, кестеняви къдрици сякаш преливаха във всички цветове на дъгата, също като зелените й очи, докато го наблюдаваше с очарован интерес. Богинята лежеше на една страна, подпряла брадичка на едната си длан.
Аш пое дълбоко дъх, прекоси разстоянието помежду им и застана пред нея.
Артемида изви вежди в изящна дъга, докато изпиваше с алчен поглед тялото му.
— Интересно. Изглеждаш по-дързък от всякога, Ахерон. Не виждам и следа от покорството, което ми обеща. Трябва ли да си взема обратно душата на Талон?
Той не беше сигурен дали тя има силата да направи подобно нещо, но нямаше желание да рискува. В миналото я бе изобличил в измама и доживя да съжалява за това.
Свали раницата от рамото си и я пусна на пода. Сетне съблече коженото си яке и го разстла върху раницата. Падна на колене, постави ръце върху меката кожа, скръцна със зъби и склони глава.
Артемида се надигна от отоманката и се приближи към него.
— Благодаря ти, Ахерон — промълви задъхано, докато заставаше до него. Прокара пръсти през косата му, превръщайки я в златисторуса. Разпусна плитката и тя се разстла на златисти вълни по раменете и гърдите му.
Артемида отметна косата от лявата страна на врата му и откри гладката му плът. Плъзна дългия си нокът по голата кожа и той целият настръхна. После направи онова, което той най-много мразеше.
Духна в тила му.
Ахерон се пребори с желанието да се свие и отдръпне. Тя единствено знаеше причината, поради която той мразеше това усещане. Беше жестоко от нейна страна да му напомня какво място заема в света й.
— Противно на това, което може би си мислиш, Ахерон, аз не изпитвам удоволствие да те карам насила да се подчиняваш на волята ми. Много повече предпочитам да си тук по свое желание, както някога идваше при мен.