— Хей, Стив? — извика му тя.
— Името ми не е Стив — обади се той от душа. — Казвам се Талон.
— Талон чий?
— Просто Талон.
Тя се усмихна. Талон. Името му подхождаше3.
— Какво искаш? — извика той.
— Какво?
— Извика ми, все едно искаш да ме питаш нещо. Какво ти трябва?
Съншайн прехапа устни, докато се опитваше да си спомни. Уф.
— Забравих.
Тя наистина го чу как се разсмя. Брей. Това беше жестоко. Досега повечето й познати мъже щяха да се разбеснеят.
Следващите пет минути Съншайн посвети на опитите да си намери скицника. Оказа се, че го беше пъхнала в хладилника. Отново. Седна на стола до барплота, където всеки ден закусваше, и започна да скицира най-новата си находка.
Талон.
Отдели доста време, за да нарисува изсеченото му лице, както и загадъчните му татуировки. Никога не бе виждала мъж с по-съвършени пропорции. Неусетно се увлече в щрихите си. Потъна изцяло в мислите си за него, като остави творческото й въображение да се развихри, докато скицираше всичко, което бе намерила за толкова очароващо в мъжа под душа й.
Преди да осъзнае колко време бе изтекло, той спря душа и излезе иззад завесата, увил стройните си бедра с влажна кърпа.
„Ох, майчице.“
На Съншайн отново й се прииска да се ухапе по ръката, за да потисне желанието си. С изключение на двете тънки плитки, поклащащи се с всяко негово помръдване, златисторусата му коса бе плътно пригладена назад. В пронизващите му черни очи проблясваше интелигентност и мистериозна сила. Никога не бе виждала толкова тъмни очи, особено у русокос мъж.
Той притежаваше толкова властно и завладяващо присъствие, че дъхът й секваше само като го погледнеше. Сякаш въздухът около него се насищаше с енергия и сила. Умираше от желание да улови и запечата всичко това в рисунките си.
Но никой не можеше да пресъздаде или имитира една толкова наситена аура. Имаше нещо в него, което можеше да се долови само в плът и кръв.
С всяка стъпка, с която приближаваше към нея, сърцето й забиваше все по-силно. Този мъж беше зашеметяващо мъжествен. Направо невероятен.
Енергичността му, неподправеният му животински магнетизъм… възпламеняваха кръвта й.
Изглеждаше красив още снощи в леглото й, но буден и изправен в цял ръст направо си беше опустошител на женските сърца.
— Знаеш ли, Талон — заговори го тя, докато погледът й проследяваше очертанията на съвършените му мускули. — На теб всички кърпи ти стоят добре. Ако излезеш навън само с кърпа около бедрата, можеш да сложиш началото на нова мода, която ще влуди публиката.
Краищата на устните му се извиха в развеселена усмивка.
— Винаги ли говориш това, което ти хрумне?
— В повечето случаи. Е, имам и някои мисли, които си ги пазя за себе си. Но съм свикнала да не се тревожа и да си казвам всичко открито, само че заради това веднъж моята съквартирантка в колежа повика психиатрите. Знаеш ли, те наистина носят бели престилки.
Талон повдигна вежди, поразен от искреността, която долавяше в нея. Всичко тук беше неподправено. Несъмнено тази жена беше ексцентрична, но съвсем не беше сбъркана.
Е, може би не чак дотам.
Тя се пресегна към недокосната му закуска и взе това, което преди малко му сервира с названието „кифличка“, но от него изпопадаха такива ситни лъскави трохи, че той дори не се опита да определи какво бе това.
— Още не си изял кифличката си.
Да бе, как не. Все още не си бе изял и ботушите, а по-скоро щеше да си устрои пиршество с тях, отколкото да вкуси от това, което тя държеше в ръката си.
— Не съм гладен.
Или поне не за храна.
Тя остави кифличката на барплота и той можеше да се закълне, че изтрополи. Смръщила вежди, младата жена протегна ръка и докосна торквата на врата му. Пръстите й нежно погалиха кожата му, от което тръпки пробягаха по тялото му.
— Толкова е красива. Винаги съм искала да имам такава торква на врата си, но така и не успях да намеря някоя, която да ми подхожда. — Съншайн плъзна палеца си по главата на десния дракон. — Ти от Шотландия ли си?
— Не точно — рече той, докато я гледаше как тя изучава торквата, която той бе получил като подарък от леля си в деня на сватбата си. Същото украшение тя бе подарила и на Ниния. Талон не знаеше защо още я носеше, освен че щеше да бъде още по-болезнено, ако я свали от врата си. По някакъв странен начин за него това би означавало отново да изгуби Ниния.