С тяло, пламтящо от желание, тя впи нокти в голите му рамене щом усети коравата му мъжественост да се притиска към корема й. Никога не бе изпитвала нещо подобно. Все едно той бе подивял от глад за нея.
Само за нея.
Когато Талон най-после се отдръпна, тя осъзна, че той бе поел цялата й тежест, без въобще да напряга мускулите си. Господи, този мъж наистина беше силен.
Той погали подутите й от целувките устни с палеца си. Очите му я гледаха толкова топло и нежно, че тя отново остана без дъх, прималяла дори повече отколкото от целувката.
— Талията ми е седемдесет и три сантиметра, а дължината на панталоните трябва да е метър и двайсет.
— Ъхъ — произнесе тя задъхано, като едва чу думите му. И се притисна към него за още една целувка.
Обожанието, което се четеше в замъглените й очи, раздвижи непознато чувство в гърдите му.
— Целуни ме отново — прошепна тя, само миг преди да впие устните си в неговите.
Талон обхвана главата й с дланите си, докато вкусваше устните й, като внимаваше да не допусне случаен допир на езика й до кучешките му зъби и така тя да узнае истината за него. Но му беше много трудно да се отдръпне, тъй като вкусът й едва не го подлудяваше. Уханието й на пачули и терпентин го опияняваше и вече едва се сдържаше да не вдигне полата й и да плъзне ръце по чувствените й, съблазнителни бедра…
Езикът й достигна опасно близо до кучешките му зъби. Той се отдръпна леко и отслаби прегръдката си. Все пак останаха почти плътно прегърнати, но не чак толкова, колкото му се искаше. Сведе очи към тялото й, ясно очертано под дрехите. Фигурата й беше пищна, не беше нито дребна, нито хилава. И бе надарена с едри, сочни гърди — нещо, по което винаги си бе падал.
Талон стисна зъби, борейки се с непреодолимото желание да ги обхване с ръцете си и да ги вкуси с устните си. С езика си.
Но по-добре бе да се сдържа, кучешките му зъби…
— Добре — изрече тя със странен, писклив глас. — Беше толкова хубаво. — Плесна с ръце и отстъпи крачка назад. Остана така, докато погледът й не се прикова върху кърпата, закриваща слабините му. Тъмнокафявите й очи отново просветнаха. — Дрехи. Нуждаеш се от дрехи, преди да съм направила нещо, за което после може да не съжалявам. Пак те питам, Стив, какъв размер носиш?
— Талон.
Талон. Размер. Дрехи. Да те покрием.
Талон се усмихна, докато я наблюдаваше как отчаяно се опитва да си събере ума, като в същото време погледът й не спираше да се плъзга по него с непреодолимо желание.
Харесваше му тази жена. Въпреки странностите й, у нея имаше нещо толкова свежо и чисто.
— Отивам да купя дрехи на Талон. — Тя излезе, но се върна само след няколко секунди. — Ключовете — рече, като се насочи към розовата кутия, оставена върху кухненския плот. — Трябват ми ключовете за колата. — Излезе, но много скоро отново се върна. — Чантата. Пари за дрехи.
Талон прокара ръка през мократа си коса, когато тя излезе за пореден път и се запита дали не е забравила още нещо.
Оказа се, че беше.
— Обувките — обясни тя, след като се върна. — Трябва да пося обувки, за да не ми измръзнат краката докато пазарувам. — Плъзна ходилата си в чифт пантофи, оставени до вратата.
— Ами палто? — попита я Талон, като видя, че тя отново се кани да излезе. — Зима е.
— През зимата е добре да имаш палто — съгласи се Съншайн и отиде до закачалката до вратата, за която той предположи, че е дрешникът й. Свали едно старо кафяво палто, което изобщо не пасваше на стила й. — Скоро ще се върна.
— Почакай.
Тя се спря и го погледна. Талон сви устни, прекоси стаята и оправи неправилно закопчаните копчета на палтото й.
— Благодаря — кимна му тя и го дари с усмивка, която причини странни неща в стомаха и слабините му.
Талон успя само да кимне смутено, още повече че искаше единствено да я грабне на ръце, да я отнесе в леглото и да я люби до края на този следобед.
— Скоро ще се върна — обеща му тя и излезе.
След като тя тръгна, той най-после си позволи да се усмихне широко. Съншайн определено беше по-различна от всички други жени.
Нещо в нея му напомняше за топъл пролетен ден след сурова зима. Толкова отдавна никой не го бе докосвал като Съншайн. Толкова отдавна друга личност не бе обсебвала мислите му.
— Ти я харесваш.
Талон извърна глава през рамо към привидението, което проблясваше зад гърба му.