— Поне така ми се струва. — Тя потупа торбата с дрехите, които бе взела за Талон. — Е, а сега трябва да се връщам при него…
— Съншайн! — изгледа я Селена строго. — Кажи ми, че не си го направила.
— Не съм направила кое?
— Не си го оставила сам в апартамента ти.
— Всичко е наред. На него може да му се има доверие.
Селена изпъшка.
— Жено, това твое щедро сърце ще ти навлече голяма беля. Въобще познаваш ли го?
Съншайн въздъхна дълбоко. Толкова бе уморена от лекциите, с които всички й досаждаха.
— По-късно ще се видим, госпожо Селена. — Тръгна обратно към улицата, където бе паркирала колата си, като остави Селена да се тревожи за нея.
Уф! Защо никой й нямаше доверие? Тя не беше бебе на две години. И това, че е отнесена, не означаваше, че е глупава. Ако ще загине заради добротата си, то тогава по-добре да умре, отколкото да живее в ледена самота, без никакви чувства, да мизерства само със своите преживявания и притежания.
Освен това Талон не беше като другите. Той й се струваше много по-сърдечен от повечето мъже, които бе познавала.
Беше наелектризиращ. Опасен. Тайнствен.
А най-готиното беше, че я чакаше гол в апартамента й.
Качи се в колата си и подкара към къщи. Не й отне много време да се върне до клуба на баща си и да заобиколи отзад, където винаги паркираше. Съншайн се намръщи, като видя голям черен „Харли Дейвидсън“, оставен до едно черно ламборгини.
Приятелите на Талон?
Хм, може би Уейн ще се окаже прав. Може би Талон наистина беше наркодилър.
Вече не толкова сигурна в него, тя излезе от колата си и влезе в празния клуб през задната врата. Изтича по стъпалата от стоманобетон до своя апартамент. Блъсна вратата и застина, когато видя трима мъже, и тримата с ниво на тестостерона много над предела по скалата на Рихтер. Бяха абсолютно ослепителни.
Боже, нуждаеше се от скицника си. И то веднага.
Талон вече беше облечен с кожени черни панталони и плътно прилепнала тениска, ясно подчертаваща всеки детайл от смъртоносно мъжественото му тяло. Стоеше в кухнята, увлечен в разговор с другите двама мъже — и двамата невероятно красиви. Истински мъже, облечени като достойни членове на обществото, а не като рокери лентяи.
Колко прекрасно и освежаващо.
— Здравей, Съншайн — кимна й Талон. — Това са моите приятели.
Единият от тях, висок почти колкото Талон, й подаде ръка.
— Кириан Хънтър — представи се с очарователен акцент, по нищо не приличащ на говора на Талон.
Съншайн пое силната му мазолеста ръка. Името му й беше познато.
— Значи ти си зетят на Селена. Тя ни е разказвала толкова много за теб и Аманда.
Кириан беше съвсем малко по-висок от Талон, с жизнерадостни зелени очи и приветлива усмивка. Русата му коса беше само с един оттенък по-тъмна от косата на Талон и модерно подстригана.
— Опасявам се, че не ми се иска да чуя какво си научила от нея за мен. Доколкото я познавам, едва ли е нещо добро.
— Само хубави неща съм слушала за теб — усмихна се Съншайн. — Честна дума.
— А това е доктор Джулиън Алекзандър — добави Талон, като й представи другия си приятел, облечен с тъмносин суичър и панталони с цвят каки.
— Радвам се да се запозная с теб — каза Джулиън и й протегна ръка.
Съншайн стисна ръката му с подчертана любезност. Джулиън бе с около пет сантиметра по-нисък от другите двама, но аурата му беше също толкова силна и въздействаща. Очите му се отличаваха с великолепния си син цвят, а косата му приличаше на косата на Кириан. Освен това той бе най-сдържания от тримата, но гледаше също така приятелски.
— Доктор? — учуди се тя.
— Преподавам антична история и старогръцки в университета „Лойола“.
— О, значи познаваш Селена Лорънс?
— Много добре — кимна Джулиън. — Тя е най-добрата приятелка на жена ми.
— Грейс? — слиса се Съншайн. — Ти си женен за Грейс?
И двамата останаха поразени от разкритието.
— Нима това си ти? — попита го тя, като заобиколи, за да го огледа по-добре отзад. О, да, това много добре си го спомняше. — Ти си господин Секси дупе!
Той моментално се изчерви от смущение.
— Секси дупе? — попита Талон. — Това ми трябваше да чуя.
— О, да — съгласи се Кириан.
— Трябва да тръгваме — изведнъж се разбърза Джулиън и задърпа Кириан към вратата.