Выбрать главу

— О, как ли пък не! — възрази Кириан. — Още не съм чул всичко.

— Радвам се, че се запознах с теб, Съншайн — смотолеви Джулиън и избута Кириан през вратата.

— Не се тревожи, Кириан! — подвикна му Талон отвътре. — Ще ти разкажа всичко с пълни подробности.

Когато вратата се затръшна отвън, Съншайн остави торбата с дрехите на барплота.

— Предполагам, че в крайна сметка вече не се нуждаеш от това.

— Извинявай. — Той се наведе над барплота, без да откъсва очи от нея. — И така, сега ми разкажи как си се срещнала за пръв път с Джулиън.

Тя сви рамене.

— Продавах моите картини и керамика на „Джаксън Скуеър“, на една сергия, съседна на сергията на Селена. Преди две години тя доведе този забележителен и толкова секси мъж да работи с нея, облечен само с плътно прилепнал потник и къси панталони. Тогава Джулиън беше с много дълга коса. Както и да е, веднага се струпа огромна тълпа от жени, неспособни да откъснат погледите си от него. Селена смяташе, че начинанието е пълен провал, но аз изкарах доста пари от продажбите на скиците с него, така че не ми пукаше.

Талон се намръщи, пронизан от странен пристъп на ревност. И я попита, преди да е успял да се овладее:

— Пазиш ли още някоя от онези скици?

— Остана ми само една, но преди около година я подарих на Грейс.

Облекчен повече, отколкото му се щеше да признае, Талон продължи да я гледа докато и тя го съзерцаваше. Погледът му се плъзна по устните й, по очертанията на брадичката й. Отново го обзе болезненото желание да я притежава, да целуне още веднъж прекрасните й устни.

— Знаеш ли, като се усмихнеш, наистина ставаш много красив.

— Красив ли съм? — попита той, изведнъж обзет от странно задоволство от думите й.

— Да, такъв си.

Съншайн преглътна, когато осъзна, че той повече нямаше причина да стои при нея. Не че това я вълнуваше; тя трябваше отново да се залавя за работата си. И все пак не й се искаше той да си тръгва.

— Предполагам, че след като вече си напълно облечен, ще си тръгнеш оттук.

Той погледна подозрително към слънчевата светлина навън.

— Боя се, че не мога да си тръгна преди залез-слънце.

— О! — Съншайн се опита да потисне замайването, което я обзе.

Той се изкашля.

— Ако имаш да вършиш някаква работа…

— О, не — забързано го прекъсна тя, но тутакси се спря. — Искам да кажа, че аз… хм… ще е невъзпитано, много невъзпитано да те оставя сам. Особено след като нямам телевизор или нещо друго, с което да се занимаваш. — Облиза пресъхналите си устни. — Е, след като не можеш да си тръгнеш, какво би искал да правиш до края на този следобед?

— Честно?

— Да.

— Не ми се иска да правя нищо друго, освен да се любя с теб.

Съншайн отстъпи крачка назад, стресната от откровеността на Талон. Но още по-смаяна бе от това колко силно самата тя желаеше същото, при това точно с него — с един мъж, когото почти не познаваше. И все пак не можеше да отрече колко силно копнееше да се люби с него. Колко горещо жадуваше да погали всеки сантиметър от това божествено могъщо мъжко тяло.

Страстта й не й се струваше греховна. По-скоро й изглеждаше странно оправдана и напълно естествена. Но най-странното бе, че имаше чувството, сякаш го познава отдавна. Все едно някога са били орисани да бъдат по-интимни, отколкото са двама напълно непознати, срещнали се по случайно стечение на обстоятелствата в една тъмна улица.

Желаеше го до такава степен, че дори самата тя не можеше да си го обясни.

— Май много не го увърташ, а? — подхвърли тя нехайно.

— Не — съгласи се Талон, докато черните му очи я изгаряха със спотаеното в тях желание. — Не го увъртам.

Мощта на желанието му я обгърна, заплени я. Той бе толкова чувствен, така хипнотизиращ. А тя се оказа необяснимо силно привлечена от него.

Талон протегна ръка и докосна един кичур от косата й. Във вените й запулсира неукротимо желание и тя се разтрепери.

Телата им все още не се бяха докоснали, ала тя можеше да се закълне, че го усеща с всяка клетка на тялото си. Потръпна от желанието да се слее с него.

Той се приведе към нея и зашепна в ухото й, като дъхът му гъделичкаше кожата й:

— Винаги съм вярвал твърдо, че трябва да се наслаждавам на мига. И да взимам това, което желая, когато го пожелая. А в момента, Съншайн, желая теб. Искам да вкуся всеки сантиметър от тялото ти. Да усетя как дъхът ти гали шията ми, докато те любя. Да изследвам с езика си всяко кътче по теб, докато не започнеш да ме молиш да спра.