Дъхът излезе със свистене от устните му и той се изправи.
Съншайн му се ухили дяволито, което й спечели бърза целувка, преди той да поднови изследователската си дейност в хладилника.
— Милейди, да ви се намира нещо, направено от месо?
Съншайн плъзна ръка по гърба му и пръстите й погалиха червените белези, оставени от ноктите й по време на последния й оргазъм.
— Имам сандвичи със соя, а когато последния път ходих на пазар, купих няколко гранола бар, житни кълнове и овесени ядки.
Той едва не се разплака.
— Съжалявам. Аз съм заклета вегетарианка.
Талон въздъхна.
— А аз съм заклет месоядец.
Тя облиза устни и се усмихна, като си припомни игривите му ухапвания, докато дразнеше плътта й.
— Забелязах.
Той се извърна към нея и притисна голото й тяло към своето. Целуна устните й, все едно още жадуваше да ги вкуси дори след всичко, което бяха правили този следобед. После се отдръпна назад.
— Колкото и да те желая отново, физиката ми се нуждае и от друга храна, освен горещото ти, разкошно тяло.
Грабна парчето соево сирене от горния рафт на хладилника заедно с житните кракери върху плота.
Съншайн понечи да го предупреди за сиренето, но размисли. Той имаше нужда и от нещо друго за хапване, освен тялото й, макар че ако трябваше да бъде честна, много й харесваше тя да бъде дъвчащата му играчка.
Този мъж бе ненаситен, и най-вече бе истински шампион в зова, което правеше. Наблюдаваше го с любопитство докато той взимаше диспенсъра си за бонбони „Снупи Пез“ от плота, а после се върна отново в дневната.
Съншайн взе чашата си с вода и го последва до масичката за кафе в стил арт деко.
Талон се настани до нея, наряза сиренето на тънки парчета и ги подреди върху кракерите. Пъхна единия в устата й.
— И така, кажи ми, ако не бях тук, какво щеше да правиш днес?
Младата жена се засмя.
— Поне в едно съм сигурна — щях да седя по-удобно.
Лицето му доби развеселено изражение и той се наведе, за да зарови нос във врата й.
— Мога ли да те разтрия някъде, за да те накарам да се почувстваш по-добре?
— Тъкмо твоите разтривки са най-голямата ми беда — рече тя в отговор на дълбокия му, чувствен глас.
Келтът прокара език по ключицата й, сетне се отдръпна и лапна единия от кракерите.
Задави се.
Съншайн му подаде чашата с вода. Талон я изгълта на един дъх и я изгледа намръщено.
— Откога е това? — Провери срока на годност на сиренето и бръчките му се задълбочиха.
— Соя? — рече, най-после разпознал съдържанието на пакета. — Ти ядеш соево сирене?
— И на теб ще ти се отрази добре.
— Отвратително е.
— О! — въздъхна тя, все едно говореше на малко дете. — Бедничкият ми. Толкова съжалявам.
— Не, не съжаляваш.
— Не е вярно. Наистина съжалявам, че нямам нищо, което може да задоволи мъж като теб.
Талон се облегна назад и поклати глава към нея. Трябваше да поръча на Кириан да му донесе един хамбургер заедно с дрехите. При все това денят, прекаран с нея, му доставяше истинско удоволствие. Дори и това да означаваше да яде неща, които би класифицирал като отровни и ненужни отпадъчни продукти.
Потръпна и се пресегна за друг кракер, този път подготвен за отвратителния вкус. С истинско усилие на волята унищожи още шест кракера със сирене, макар че едва залъгаха глада му. Слава богу, че имаше своя „Снупи Пез“. Грабна диспенсъра и бързо изстреля три кубчета в устата си, за да убие лошия вкус.
— Как можеш да ядеш това? — изуми се Съншайн. — Това не е нищо друго, освен ароматизирана захар.
— Да, но е вкусна захар.
Тя смръщи нос към него. Талон й се ухили дяволито.
— Знаеш ли кой е най-добрият начин да се ядат тези вкуснотии?
Тя поклати глава. Талон дръпна назад главата на Снупи и завъртя малкото квадратче между пръстите си. Поднесе го към устните й.
— Отхапи внимателно и го задръж между зъбите си.
Съншайн се поколеба, после се подчини. В продължение на една цяла секунда Талон я наблюдаваше как седи гола с кубчето между зъбите си. После се наведе напред и го избута с език.