Младата жена простена, когато вкусът на устните му се смеси със захарта. Отвори уста и го възнагради с дълга, гореща целувка.
— Боже, това беше върхът!
Заслужава си да позамърсиш храносмилателната си система, нали?
— Хмм — въздъхна тя и прокара пръст по брадичката му.
След като съдържанието на диспенсъра се изпразни, тя го те и го разгледа.
— Това никак не е типично за вас, господин Корав пич. Трудно ми е да повярвам, че мъж, който може да се справи с шестима престъпници с голи ръце, си пада по „Пийнът Пез“.
Той отметна черната й коса от рамото и зарови пръсти в лъскавите кичури.
— Всъщност колекционирам диспенсъри. Този е произведен през 1969 година.
— Наистина ли?
Талон кимна. Тя отново погледна пластмасовата играчка.
— Много ли струва?
— Няколкостотин долара.
— Без майтап?
— Без майтап.
— Леле. А аз едва не го пъхнах в пералнята.
Той се засмя.
— Радвам се, че не си го направила. Двамата със Снупи сме преживели много неща.
Взе Снупи от ръцете й и го остави върху масичката за кафе. Когато се извърна с лице към нея, в очите му гореше вече познатия й пламък.
— Наистина ли си натъртена? — попита я той.
Имайки предвид всички неща, които направиха, би трябвало да бъде, но докосването му беше толкова нежно, че не чувстваше никаква болка по тялото си.
— Не съм. А ти?
— Никога не съм се чувствал по-добре.
Талон се отпусна по гръб на пода и я придърпа върху себе си. Съншайн го възседна и изстена от прекрасното усещане на коравите му, мускулести гърди до нейните.
За нейно изумление той отново бе твърд.
— Ти май никога не се изморяваш, така ли?
Той обхвана лицето й в шепи и впи тъмния си, сериозен поглед в нея.
— Това е заради теб, любима. Определено вината е твоя. С всяка друга отдавна вече щях да съм се свил на топка и да съм заспал.
— Наистина ли?
Той придърпа ръката й до набъбналия си член.
— А ти какво мислиш?
— Мисля, че тази сутрин трябваше да се нагълтам с повече витамини.
— А пък аз мисля, че има още няколко пози, които не сме пробвали.
Талон се събуди в леглото на Съншайн тъкмо когато слънцето залязваше. Усмихна се, изпълнен с дълбоко задоволство, когато подуши миризмата на терпентин и пачули върху кожата си.
Съншайн.
Тя все още бе сгушена в обятията му, дълбоко заспала. За негово удивление членът му отново започна да се втвърдява. След този следобед би трябвало да се чувства сексуално задоволен поне за ден или два, ако не и за цяла седмица.
Всъщност, ако трябваше да е честен, изобщо не би трябвало да може да помръдне.
Вместо това отново искаше да я обладае. Още в този момент. Искаше да почувства тялото й в прегръдките си, краката й, обвити около него, вкопчила се здраво в него, докато той потъваше и се губеше в усещането за плътта й, плъзгаща се около него.
Единствено Ниния го караше да се чувства така. С нея бе абсолютно ненаситен. Само един поглед бе достатъчен, за да пламне жаждата му за нея.
Никога не бе вярвал, че друга жена би могла да бъде толкова привлекателна за него. При все това единственото, което искаше в този миг, бе да прекара нощта със Съншайн. Да почувства дъха й до шията си, докато отново и отново потъва във влажната й топлина.
Но не можеше. Трябваше да се срещне с Ахерон на „Джаксън Скуеър“. Да не говорим, че по улиците бродеха деймони, готови да убиват, а той трябваше да защитава невинни хора.
— Талон?
Вътрешно се сви при звука на сънения й глас. Беше се надянал да се измъкне тихо, докато тя спи. Колко мразеше неприятните раздели.
— Добър вечер, любима — промърмори той и целуна веждата й.
Тя му се усмихна с усмивка, която го ослепи.
— Тръгваш ли си?
— Да, имам среща.
— Добре — отвърна тя.
Стана от леглото и се уви с чаршафа.
— За мен бе истинско удоволствие да се запозная с теб, Талон. Благодаря за прекрасния ден.
След тези думи го остави сам.
Талон се намръщи. Това обикновено беше онази част, когато любовниците му го молеха да остане, поне за още малко. Това бе моментът, когато се кълняха, че той е най-добрият любовник, който някога са познали и плачеха при мисълта, че никога няма да го имат отново.
Но Съншайн изглежда нямаше нищо против тръгването му. Ни най-малко не изглеждаше тъжна.