Какво трябваше да означава това?
Изхвръкна от леглото. Откри я в кухнята, захапала парче оризов кейк между зъбите, докато си наливаше чаша розов сок.
— Съншайн, добре ли си?
Тя извади парчето оризов кейк от устата си и го погледна.
— Добре съм. — Лицето й леко пребледня. — О, боже, няма сега да развиеш собственическо отношение към мен, нали? Моля те, кажи ми, че не си от онези мъже, за които ми е разказвала Трина, които, след като правят малко секс с една жена, си мислят, че я притежават.
Малко секс?
Малко секс!
Талон беше потресен. Беше свикнал да изоставя любовниците си, а това беше най-лесното му измъкване досега, но той го намираше странно смущаващо.
Обезпокоително.
Унизително.
Особено като се имаше предвид как двамата си паснаха. Това бе най-якият секс маратон, който някога бе правил. Тя бе откликнала на неговата страст и енергия по начин, който бе трудно да си представи, че може да съществува. Как така не й пукаше, че той си тръгва?
— Сигурна ли си, че си добре? — попита отново.
— Виж, всичко беше супер, ясно ли е? Когато се съгласих на тази наша забежка, бях съвсем наясно, че след това ти няма да останеш. Знаеш ли, аз не съм глупава. И съм голямо момиче. Ти също си голямо момче и съм сигурна, че твоят живот те очаква. — В очите й се мярна паника. — О, боже, не си женен, нали?
— Не, не съм женен.
Съншайн изпусна облекчена въздишка.
— Тогава нищо лошо не се е случило, никой не е наранен и измамен.
Тя прекоси късото разстояние до хладилника и върна вътре кутията със сока.
— Съншайн?
Младата жена се спря и го стрелна раздразнено с поглед.
— Какво има, Талон? Не те е връхлетял страховия синдром на раздялата, нали? Днес беше супер забавно, но трябва да се връщам към работата си. Тази вечер ме чакат един куп задачи.
— Да, но… — Той не довърши изречението. Не искаше да го направи.
— Но?
Келтът стисна зъби. Чудесно, след като тя иска той да си върви, ще го стори. И без това не биваше да прекарва целия ден с нея. Марди Гра наближаваше и той не трябваше да позволява нищо да го разсейва. Най-малкото тази тъмнокоса изкусителка.
— Нищо — промърмори той.
Тя изглеждаше облекчена.
— След като имаш среща, върви и си вземи душ, а аз ще приготвя нещо за вечеря.
Талон прие с удоволствие предложението й за душа, но когато свърши, отклони любезно поканата й за салата с тофу и соеви пържоли.
— Отново ти благодаря, Съншайн — рече, докато обличаше коженото си яке върху тениската. — Наистина прекарах чудесен ден.
— Аз също — отвърна тя с усмивка, докато си бодваше от салатата и прелистваше списанието за изкуство.
Той още не можеше да повярва колко добре приема тя раздялата им. По дяволите.
Част от него очакваше поне да му се помоли да й се обади. Или да поиска имейла му.
Но тя не го направи.
Боже, как мразеше този двайсет и първи век.
Съншайн вдигна глава, когато той се запъти към вратата.
— Грижи се за себе си, Талон. И, моля те, в бъдеще се опитай да стоиш по-далеч от отплеснали се от пътя си карнавални платформи по време на Марди Гра, става ли?
Талон повдигна слисано вежди.
— Моля?
— Не си ли спомняш миналата нощ, когато беше съборен на земята?
Талон кимна колебливо, неспособен да повярва, че тъкмо нещо подобно се бе ударило в него.
— Бил съм блъснат от карнавална платформа за Марди Гра?
— Да, беше в чест на Бакхус.
Това вече сипа сол в раната. Господи. Надяваше се само Ник да не разбере. Никога.
Никълъс Амброзий Гошей се бе появил на този свят без големи перспективи. Незаконороден син на изпечен престъпник и тийнейджърка, екзотична танцьорка на „Бърбън Стрийт“, той не беше сред най-строго спазващите закона. Всъщност наставникът му в гимназията веднъж бе заявил, че като нищо някой ден ще получи смъртното наказание.
Но една нощ, когато Ник се противопостави на бандата, с която движеше, съдбата промени живота му, като му изпрати Нощен ловец вместо ангел хранител, който хареса умното хлапе, изтръгна го от мизерията и му осигури бъдеще.
А сега, девет години по-късно, Ник учеше право и вместо като баща си да трепери от правосъдната система, вече почти бе заслужил статута си на уважаван гражданин.
И всичко това благодарение на Кириан Тракийски и Ахерон Партенопей.
За тях той бе готов на всичко и тъкмо заради това сега седеше в колата си, спрял на безлюден паркинг, малко след залез-слънце, вместо да бъде с последната си приятелка и да се любува на усмихнатото й лице.