Черната козя брадичка придаваше зловещо изражение на подигравателно извитите му устни. Правата му черна коса стигаше до раменете, а блестящите му лъскави кехлибарени очи бяха пълни с презрение и омраза. Ник бе свикнал с лошото поведение; по дяволите, той бе закърмен с него. Но никога досега не бе срещал някой, който да излъчва толкова зло като Зарек. Напомняше му за убийците, които баща му водеше у дома. Студени. Безчувствени. Смъртоносни. Всеки път щом Зарек те погледнеше, имаш чувството, че ти взима мярка за ковчег.
Зарек подпря лявата си ръка върху корпуса на хеликоптера и се наведе, за да вземе голяма черна платнена торба. Ник се втренчи със страхопочитание в огромната му ръка. Всеки пръст, включително и палеца, бе покрит с дълъг, подвижен сребърен нокът с толкова остър връх, че Ник не се съмняваше, че ако пожелае, Зарек може да го използва като оръжие.
Явно този мъж обичаше да убива и се наслаждаваше на мръсната работа, която вършеше. Мамка му, дори психопат бе твърде меко определение за Зарек.
Докато се отдалечаваше от хеликоптера, Зарек изсъска на Майк, оголвайки острите си кучешки зъби.
За пръв път Майк не каза нищо. Това бе достатъчно красноречиво за Ник и бе поредното доказателство колко зъл и жесток е Зарек. Никога досега не бе виждал Майк да се сдържи да не направи някой остроумен коментар.
— Е, ако си приключил с дразненето на горкия Майк, готов ли си да тръгваме?
Ник съжали за думите си още щом Зарек го погледна. Студеният, враждебен взор го вледени много повече от смразяващия вятър.
— Още една подобна дързост, момче, и от теб няма да остане много, за да дрънкаш.
Ник не се плашеше лесно, но тези думи бяха изречени с такава заплашителна откровеност, че той направо отстъпи крачка назад и като никога голямата му уста остана затворена.
Без да каже дума повече, Зарек се отправи към колата със смъртоносната грация на хищник, присвил устни в озъбена гримаса. Захвърли платнената торба на пода в колата, качи се и затръшна вратата.
В този миг Ник искрено съжали, задето си бе купил кола без задна седалка. Но като се замисли, имайки предвид злобния, непредсказуем нрав на Зарек, Ник реши, че е по-добре той да седи до него, отколкото зад него.
Майк въздъхна облекчено и го тупна по гърба.
— Бог да ти е на помощ, хлапе. Дяволски съм сигурен, че тази вечер не бих искал да съм на твое място.
Ник не беше особено религиозен, но докато вървеше към черния ягуар, в него отново се възроди вярата в Бог.
Седна зад волана, завъртя ключа и подкара към града. След около половин час трябваше да се срещнат на „Джаксън Скуеър“ с Талон, Валерий и Ахерон. По дяволите, това май се очертаваше да бъде най-дългото пътуване в живота му.
Натисна още по-силно педала за газта — високата скорост щеше да му се отрази добре.
Докато караше, въпреки волята му, погледът на Ник неспирно се стрелкаше към лявата ръка на Зарек, покрита със сребърни нокти, която лежеше отпусната върху лявото му коляно.
Тишината в колата бе оглушителна и тежка като олово, нарушавана единствено от дращенето на ноктите на Зарек върху черния дънков плат. След малко дразнещият звук започна да му действа на нервите. Включи радиото.
— Харесваш ли рок? — попита той спътника си.
Радиото мигом замлъкна.
Ник преглътна, като осъзна, че телекинезата е една от силите на Нощния ловец Зарек.
— Момче, аз не съм ти приятел. Не съм твоят Нощен ловец, нито пък съм ти гадже. Ще говориш с мен само когато ти задам въпрос. В останалите случаи ще си държиш устата затворена, очите извърнати от мен и може да живееш достатъчно дълго, за да ме закараш до Френския квартал.
Ник стисна здраво волана. Е, това си беше вбесяващо, но не чак толкова, че да го тласне към самоубийство. Само един пълен глупак щеше да се осмели да противоречи на толкова опасен мъж.
Зарек отвори платнената торба, извади един МРЗ-плейър и тъмни очила. Сложи си слушалките и очилата, сетне облегна глава назад. Ник чу от слушалките тихите звуци на парчето „Hair of the Dog“ на Назарет. Абсолютен антисоциален хит. Супер подходящо за случая.
Когато радиото в колата неочаквано отново заработи, Ник направо подскочи. О, да, Зарек беше един психо кучи син и колкото по-скоро го разкараше от колата си и го заведеше при Ахерон, толкова по-щастлив щеше да е Ник.
5
Талон все още мислеше за Съншайн, докато пресичаше пешеходната зона на „Джаксън Скуеър“ за срещата с Ахерон. Погледна надолу по улицата, където предишната вечер се бе сблъскал с нея и стомахът му се сви.