Колко много му липсваше тя. И това бе най-шантавото от всичко. Та той едва я познаваше. Бе нахлула в живота му като ураган, причинявайки пълен хаос и разрушение и при все това…
Келтът въздъхна. Тя бе толкова приятно разнообразие. Но той имаше да върши работа. Кратката му авантюра с нея бе приключила. Никога повече нямаше да я види отново. И точка. От този миг нататък тя повече не съществуваше.
„Да бе, как ли пък не.“
Талон пренебрегна подигравателния глас в главата си. Нямаше друг избор, освен да я забрави. Преди векове бе сключил договор, който трябваше да спазва през остатъка от вечността. Той никога нямаше да има дом, семейство, а още по-малко гадже или съпруга. Дори и да не се бе заклел пред Артемида, тези неща бяха забранени за него.
Освен това харесваше живота си такъв, какъвто бе. Беше свободен, имаше време да прави каквото пожелае и достатъчно пари, за да си купи всичко, което му харесва.
Животът на Нощен ловец беше хубав.
Много хубав.
Когато стигна до площада, зърна Ахерон Партенопей, изправен пред стената на една сграда, скръстил ръце пред гърдите си. Високият атлантски воин стоеше настрани от тълпата, заслушан в интерпретацията на уличен изпълнител на мелодията от Скуби Ду.
Трудно беше да не забележиш високия два метра Ахерон, с дълга коса с цвят пурпурен металик, надянал широки слънчеви очила, макар че слънцето отдавна бе залязло.
Талон обикновено го наричаше Ти Рекс, съкратено от Тиранозавър Рекс. Прякорът отговаряше много повече на застрашителното му хищническо излъчване, отколкото на древната му възраст.
Наистина имаше нещо тайнствено в смъртоносната аура на Ахерон. Тя го следваше като опасно цунами. Дори въздухът около него изглеждаше зареден с мистична енергия, толкова мощна, че можеше да накара кожата на ръцете или врата ти да настръхне, ако си твърде близо до него. И съдейки по разстоянието между тълпата и Ти Рекс, Талон бе сигурен, че той не бе единственият, който изпитваше подобни чувства.
Но пък може би, поправи се келтът, като забеляза черното рокерско кожено яке на Ахерон, сребърната верига, провесена от единия ръкав, кожените панталони с връзки вместо шевове, именно ексцентричният, необикновен вид на Ахерон караше хората да стоят по-далеч от него. Каквото и да бе, никой не искаше да се изпречва на пътя му.
Ахерон извърна глава. Въпреки широките тъмни очила, Талон знаеше, че Ти Рекс се взира в него. Келтът се изсмя кратко, когато забеляза новата разкрасяваща придобивка на Ахерон — сребърна обица на носа.
Ти Рекс имаше две много странни увлечения: винаги откриваше нови места по тялото си за поредния пиърсинг и сменяше цвета на косата си по-бързо, отколкото се променяше непредсказуемото време в щата Луизиана.
Освен това Ти Рекс имаше странен белег, сякаш нечия нажежена ръка се бе отпечатала върху гърлото му. Никой не бе сигурен дали белегът е истински, или е някакъв необикновен трик, с който Ахерон искаше да ги шокира. Също толкова странен беше и акцентът му. Понякога гласът на Атланта звучеше със силен и чудноват мелодичен акцент, за който Талон предполагаше, че е родният му от Атлантида. А друг път Ти Рекс звучеше като всеки американец, повлиян от телевизията.
Изглежда на древния воин му доставяше огромно удоволствие да кара хората да гадаят за него. Той дори беше по-затворен и по-потаен от Талон, което бе достатъчно красноречиво.
Ахерон взе черната си велурена раница, украсена със знака на уличните анархисти. Преметна я през рамо, хвърли няколко банкноти в калъфа на китарата на уличния музикант и тръгна напред.
Неколцина от тълпата видимо се напрегнаха и побързаха да се отдръпнат, докато Ахерон се движеше сред тях с грациозната походка на опасен хищник. Онези, които бяха дръзнали да го погледнат, побързаха да извърнат очи.
Каква ирония на съдбата, тъй като Ахерон бе последният на тази земя, който би наранил някой простосмъртен. Той бе най-древният закрилник на човечеството. От векове се бореше с деймоните без ничия помощ.
Сам.
Без приятел, без скуайър.
Талон бе дочул слухове, че Ахерон е бил обучаван на бойно изкуство от самия бог Арес. Според други легенди Ахерон бил син на бог и легендарен герой от Атлантида. Но всъщност никой нищо не знаеше за Ахерон, освен че е висок, затворен, заплашителен и много, много странен.
Когато Ахерон се приближи, Талон наклони глава към пурпурната му коса, сплетена на четири малки плитки, обрамчващи лицето му.