— Знаеш ли, мисля, че е по-добре вместо Ти Рекс да те наричам Барни.
Атлантът повдигна леко едното ъгълче на устата си.
— Не се заяждай с мен, келте. — Плъзна ироничен поглед по кожените панталони, тениската и якето на Талон. — Радвам се, че те виждам в пълно бойно снаряжение.
Талон потръпна от скритото значение на този коментар.
— Кириан ти е разказал за случилото се с мен, нали?
— О, да. Онази част с късата розова кърпа ми е любимата.
Кириан щеше да му плати. Дори ако се наложеше да го преследва вечно.
— Кълна се, че… Ник знае ли?
Ахерон му се усмихна, при което за миг проблеснаха кучешките му зъби.
По дяволите, сега се почувства напълно изигран.
О, какво пък толкова, поне си заслужаваше. Следобедът със Съншайн компенсираше напълно всякакво притеснение и срам от подигравките на останалите.
Ти Рекс погледна през рамо, сякаш бе усетил нещо. Краят на яката на коженото му яке се отгърна и така се откри шията му. Странният му белег отново бе изчезнал.
Талон проследи погледа му и видя, че Валерий приближава към тях. Той се бе срещал само веднъж с римския военачалник, още в началото, когато той бе пристигнал, за да поеме задълженията на Кириан като Нощен ловец.
Валерий огледа набързо дрехите и торквата на Талон и презрително процеди през зъби „Келт“, с което показа на Талон, че шансът да стане приятел с този Нощен ловец се равнява на това да намери място за паркиране на „Бърбън Стрийт“ по време на фестивала Марди Гра.
И само като си помислеше, че е обречен да прекара цяла вечност в Ню Орлиънс с този задник… Както би казал Ник: „Отврат!“
Черната коса на римлянина беше прибрана назад в безупречно стегната плитка. Носеше черни панталони с плохи, мокасини, пуловер с висока яка и дълго кашмирено палто. Някой, който не го познаваше, можеше да го помисли за преуспяващ адвокат, а не за екзекутор на деймони.
Талон едва се сдържаше да не се разсмее, като видя колко не на място изглеждаше Валерий до него и особено до Ахерон, който приличаше на рекламно лице на готическото движение, особено със сребърната обица на носа и сребърните катарами, украсяващи обувките му със заострени носове.
— Колко си точен — обърна се Ахерон към Валерий, докато гледаше очукания си джобен часовник, който измъкна от джоба на якето си. Часовникът беше пострадал от злополуката, която Ахерон бе преживял преди сто години, по време на голямото въстание на деймоните. Часовникът бе оцелял, но не и деймоните.
Черните очи на Валерий помътняха от негодувание, като вдигна поглед нагоре към Ахерон.
— Може да не ми харесва, че един грък като теб ме командва, но като войник съм длъжен да ти се подчинявам, макар лично аз да изпитвам само отвращение от твоята компания.
Талон се ухили.
— Ей, Ти Рекс, как да не се сгорещиш и да не се изкефиш на това, че си близо до него?
— Дръж се с уважение към по-добрите от теб, келте — озъби му се Валерий и изкриви горната си устна. — В противен случай ще ти покажа как ние, римляните, се справяме с варвари като теб.
Думите му не предизвикаха у Талон никакви емоции, освен отегчена насмешка, но той не беше от тези, които мълчаливо ще подминат някоя обида. Пък и беше твърде стар, за да си променя навиците.
— Е, уважавай това — рече и показа среден пръст на надутия римлянин.
Ахерон едва удържа Валерий да не се нахвърли върху Талон, като му препречи пътя. Не че Талон се нуждаеше от подобна преграда, но ако се съдеше по яростния блясък в очите на Валерий, той определено имаше нужда от озаптяване.
— Деца, не ме карайте пак да ви разтървавам. — Ахерон изгледа кръвнишки Валерий и го избута назад. — Повярвай ми, Вал, не ми е нужна помощта ти, за да защитя честта си, а и няма да позволя да нападаш Талон.
— Името ми е Валерий. — Римлянинът опъна дрехата си с царствен, самоуверен жест. — А аз няма да търпя нахалството му.
Е, голяма новина, нали? Този мъж, изглежда, се обиждаше от всичко.
Както обикновено, когато на едно място се съберяха двама или повече Нощни ловци, силите на Талон отслабваха. Това бе предпазна мярка, която Артемида използваше, за да е сигурна, че Нощните ловци няма да обединяват силите си и да се опълчат на боговете или да нападат хората. Единственото изключение бе Ахерон. Като водач и като най-възрастен от тяхното братство, присъствието му не изтощаваше силите на Нощните конци, но за всички останали това правило си оставаше в сила.