Не можеха да останат заедно много дълго, защото щяха да бъдат изтощени през нощта.
Талон погледна зад рамото на Валерий и видя как Ник и Зарек се показаха край пекарната на ъгъла и се отправиха към тях.
— Погледнете, неживи, пристигна подкрепление — каза той на Ахерон и Валерий.
Валерий се обърна и изтърси една вулгарна ругатня, която никак не подхождаше на царственото му римско излъчване и на добрия му произход.
— Отново съм при теб — озъби се Зарек, като спря до Ахерон.
По лицето на Валерий се изписа презрение и отвращение.
— Не мога да го понеса — още един шибан грък!
— Какво ти става, римлянино? — попита го Талон. — Притесняват те гърците ли?
От разширените ноздри на Валерий сякаш струеше презрение към Зарек.
— Повярвай ми, ако бях при Троя, когато гърците са оставили своя дървен кон, в онзи ден по брега щеше да има печени гърци.
Талон подсвирна с престорено съчувствие.
— По дяволите, Ти Рекс, той наистина мрази твоите предци.
Ахерон го изгледа насмешливо.
— Не се обиждай, Талон, но аз съм на тази земя доста преди тях.
— О, да, съжалявам. — Талон се спогледа с Ник, който беше необичайно тих и изглеждаше малко напрегнат.
Хм, това беше интересно. Добре беше Зарек да се задържи по-дълго наоколо, щом притежаваше такава усмирителна сила. Беше хубаво да знае, че някой е способен да затвори голямата уста на Ник.
— Някакви проблеми с полета? — обърна се Ахерон към Зарек.
— Не съм изял пилота, ако това имаш предвид. А и малкият Ники все още диша и не кърви.
— Е — поде Ахерон с безизразен тон, — предполагам, че може да се каже, че е напредък в сравнение с последния път.
Талон не бе сигурен дали Ахерон се шегува, или не, но познавайки репутацията на Зарек, не се съмняваше, че казаното беше истина. Носеха се слуховете, че Зарек бе насякъл на парчета и изял последния скуайър, който Ахерон бе изпратил да го посрещне.
Погледът на Талон обходи малката им групичка.
Наистина бяха доста разнородна банда. Единственото общо помежду им беше височината им. Като цяло можеше да се каже, че приличаха на бивши играчи от Националната баскетболна лига, като ръстът им варираше от метър и осемдесет при Ник до двата метра на Ахерон.
Ник беше облечен в дънки, тъмнозелен пуловер и яке бомбер — съвършеният облик на богат колежанин. Талон приличаше на рокер, току-що излязъл от „Убежището“, главното свърталище на рокерите в Ню Орлиънс. Ахерон пък беше досущ като беглец от „Тъмницата“ — местно готическо свърталище. Валерий беше от костюмарите, а Зарек… Зарек просто приличаше на някой, готов да убива.
— Е, защо сме се събрали? — попита Зарек.
Омразата в очите на Валерий бе изпепеляваща.
— Някой да говори с теб, робе?
Ахерон успя да улови ръката на Зарек, преди нокътя да се забие в уязвимото гърло на Валерий. Никога досега Талон не бе виждал Ахерон да удържа с такова усилие някого. Това говореше много за силата на Зарек.
И за темперамента му.
— Престани! — нареди Ахерон на Зарек. — Зная, че отдавна не си бил в компанията на друг Нощен ловец, Зи, но помни, че каквото и да му сториш, ти ще го почувстваш десетократно по-силно.
Лицето на Зарек се вкамени.
— Болката мога да понеса, но него — не.
Устните на Валерий се извиха в язвителна насмешка.
— Не разбирам защо се нуждаем от някакво си хленчещо момче, за да си поиграем с деймоните. Знаеш ли, че докато беше жив, той беше толкова безполезен, че баща ми трябваше да плати на търговеца на роби, за да се отърве от него.
Зарек изръмжа като див звяр. В следващия миг изблъска Ахерон и се хвърли към Валерий. Сграбчи римлянина за кръста и двамата се строполиха с трясък върху уличния паваж.
Преди Талон да успее да го откопчи от Валерий, Зарек му удари няколко силни крошета, последвани за десерт от як ритник в ребрата на римлянина, докато келтът го издърпваше.
Точно както Ахерон бе предрекъл, лицето на Зарек носеше отпечатъка на всеки удар, който бе нанесъл на Валерий. Носът и устните му кървяха обилно. Но изглежда Зарек не забелязваше, а дори и да усещаше болка, пламъкът на задоволство в черните му очи красноречиво показваше, че бившият римски роб смята, че страданието си струва.
Когато се изправи на крака, Валерий не беше особено усмирен.
— Трябва да те набият заради това.