Выбрать главу

Ник кимна.

— Може ли да му поръчам да прикрива и Зарек? Все пак и училището ми е на главата.

Преди Ахерон да успее да отговори, Валерий изсумтя презрително.

— Няма да работя с един роб като с равен, нито да споделям слуга с него.

— Повярвай ми, момче, ние не сме равни — кипна Зарек. — Ти си доста под мен и аз по-скоро ще седна на купчина лайна, отколкото да ти позволя да ми избършеш задника.

Талон сграбчи Валерий, преди да стигне до Зарек.

Ахерон и Талон се спогледаха.

— Очертава се голяма веселба, нали? Непрекъснато да разтърваваме тези двамата, докато се бием с деймоните. Дали да не забравим за цялата работа и да се приберем по домовете, докато това свърши?

Но още по-обезпокоителна бе мисълта, че ако Кириан разбереше, че Валерий е в града, реакцията му ще е такава, че в сравнение с нея нападението на Зарек щеше да прилича на любовна прегръдка. А тъй като Кириан вече не беше Нощен ловец, силите му нямаше да зависят от ограниченията на Артемида. Щеше да има пълната свобода да убие римлянина.

Ахерон въздъхна раздразнено.

— Почти съм склонен да се съглася с теб. — Обърна се към Валерий. — Върви да патрулираш в твоите райони.

Валерий му козирува по-скоро подигравателно с римския боен поздрав, сетне се обърна на пети и си тръгна. Атмосферата между останалите видимо се затопли. По дяволите, дори Зарек изглеждаше почти… поносим и голяма част от напрежението му се стопи.

— Къде ще отседна — при теб, Кириан или Ник? — попита Зарек.

Ахерон остана мълчалив, докато ровеше в джоба на якето си. Накрая извади един ключ.

— Решихме, че ще е по-добре да имаш собствено жилище. Поръчах на Ник да ти наеме една градска къща на „Дофин Стрийт“. Той е боядисал прозорците в черно, за да не пропускат слънчева светлина.

Лицето на Зарек се вкамени и черните очи запламтяха. Поради някаква причина мъжът беше бесен, когато сграбчи ключа от ръката на Ахерон и се извърна, за да си тръгне.

— Ще изпратя Ник да ти покаже къде е — каза Ахерон.

— Няма нужда никой да ми показва каквото и да било — озъби се Зарек. — Сам ще го намеря.

След като Зарек се отдалечи, Ник се намръщи.

— Зная какво следва — промърмори младежът. — „Ник, върви след психарския задник и му покажи къде ще живее.“ Но може ли да изтъкна, че заради тази работа трябва да ми плащате вредни?

Ахерон повдигна вежди.

— А аз може ли да изтъкна, че да стоиш тук с мен е много по-опасно за твоето здраве?

Ник се престори на изненадан.

— Какво? Още ли съм тук? О, не, извинявам се, помислих, че съм си тръгнал преди десет минути.

И хукна след Зарек.

Когато останаха сами, Талон прокара ръка през косата си.

— Някои вечери не си струва да ставаш от леглото, нали?

— Нямаш представа колко си прав. — Ахерон изпусна дълга, дълбока въздишка, сякаш искаше да прогони цялото напрежение от тялото си.

— Я ми кажи, Ти Рекс, какво си сторил на Артемида, за да ти натресе всичко това?

Както и очакваше, Ахерон не каза нищо. Доколкото Талон знаеше, Ахерон никога не споделяше нищо лично за себе си или за отношенията си с богинята.

— Хайде да се поразходим, Талон.

Това не вещаеше нищо добро, но Талон го последва.

Ахерон остана мълчалив, докато напускаха пешеходната зона и се насочиха надолу по „Алеята на пиратите“ в посока към „Роял Стрийт“. Спря точно до катедралата „Сейнт Луи“, близо до малката градина зад нея. Талон се озърна неспокойно. Нощните ловци не се чувстваха добре в близост до свети места. Тъй като бяха хора, загубили душите си, душите, останали без тела, се стремяха да превземат техните. Един силен Нощен ловец можеше да прогони тези души, но единствено Ахерон бе напълно имунизиран срещу тяхното обсебване.

Това бе главната причина, поради която Нощните ловци живееха само в нови жилища и заради това Ник бе завел медиум в къщата, наета за Зарек, за да се увери, че не е обитавана от духове. Един обсебен Нощен ловец беше много опасен.

— Разкажи ми за жената, с която си прекарал деня.

Думите на Ахерон го сепнаха. Силите на този мъж никога не спираха да го удивляват.

— Няма нищо за разказване, наистина.

— Не ме лъжи, Талон. Съншайн все още е в теб. Усещам я тук. Тя е в мислите и в кръвта ти.

Този тип наистина беше надарен със свръхспособности.

— Виж, Аш, зная какви са ми задълженията. Дал съм клетва пред Артемида и не се опитвам да се измъкна.