Улф изсумтя.
— Това никога не е било проблем за мен.
— Знам, знам. И ти завиждам за това. Докато ние останалите трябва да се откъсваме от любовниците си, за да не издадем случайно истината за нашето съществуване, ти можеш да му отпуснеш края, без изобщо да се притесняваш.
— Повярвай ми, Талон, въобще не е за завиждане. Ти живееш сам по собствен избор. Имаш ли представа колко е неприятно никой да не те помни пет минути след като си тръгнеш?
Дълга, уморена въздишка се откъсна от устните на Улф.
— Само през последната седмица майката на Кристофър се отби три пъти, за да види за кого работи синът й. А я познавам от колко… трийсет години? А да не забравяме, че преди шестнайсет години, когато се прибрах у дома, тя повика ченгетата, защото реши, че съм влязъл с взлом в собствената си къща.
Талон се смръщи при звука на болката в гласа на Улф. Тя му напомни защо вече не си позволяваше да изпитва друго, освен физически наслади.
От чувствата нямаше абсолютно никаква полза и на него му беше много по-добре без тях.
— Съжалявам, малки братко — каза той на Улф. — Поне ние и скуайъра ти те помним.
— Знам, знам. Слава на боговете за съвременните технологии. Без тях да съм полудял.
Талон се намести в сгъваемия стол.
— Не че се опитвам да сменя темата, ама видя ли Артемида кого изпраща в Ню Орлиънс, за да заеме мястото на Кириан?
— Чувам, че бил Валерий — невярващо каза Улф. — Как я мисли тая работа Артемида?
— Идея си нямам.
— Кириан знае ли? — попита Улф.
— По очевидни причини, с Ахерон решихме да не му казваме, че внукът и истинско копие на мъжа, който го разпъна на кръст и унищожи семейството му, не само идва в града, но и ще се премести на същата улица, където живее и той. За съжаление съм сигурен, че рано или късно ще го научи.
— Човече, смъртен или не, ако пътищата им се пресекат, Кириан ще го убие… а това е последното, от което имаш нужда по това време на годината.
— Сякаш не го знам.
— Е, на кого се падна Марди Гра тази година? — попита Улф.
Талон изпусна монетата в ръката си при мисълта за древния гръко-римски роб, който временно щеше да бъде преместен в града, за да им помогне да се справят с нашествието от деймони, което настъпваше всяка година по това време. Всички знаеха, че Зарек се храни с човешка кръв. В най-добрите си моменти той беше нестабилен, в най-лошите — пълен психар. Никой му нямаше доверие.
Страшен късмет да им натресат точно него, няма що, мислеше си Талон, особено след като се бе надявал да изпратят жена. Да се намира в присъствието на друг Нощен ловец може и да изчерпваше силите му, но въпреки това предпочиташе да се наслаждава на прелестите на някоя красива жена, вместо да се оправя с психозите на Зарек.
Пък и за онова, което имаше наум, нито той, нито жената, щяха да се нуждаят от силата си на Нощни ловци…
— Ще ни докарат Зарек.
Улф изруга.
— Не вярвах, че Ахерон някога ще му позволи да напусне Аляска.
— Знам, обаче лично Артемида казала, че го иска тук. Тая седмица май ни предстои събиране на перковците… О, чакай малко, нали е Марди Гра, какво се учудвам!
Улф отново се разсмя.
Най-сетне сервитьорката му донесе кафето и малка чинийка с три понички, щедро поръсени с пудра захар и Талон въздъхна доволно.
— Кафето ли дойде? — попита Улф.
— Аха!
Талон вдъхна аромата на кафето, след което отмести чашата настрани и посегна към една от поничките. Едва я бе докоснал, когато забеляза нещо от другата страна на улицата, в дясната част на „Джаксън Скуеър“, близо до пешеходната зона.
— О, не!
— Какво?
— Банда шибани красавци на хоризонта.
— Е, и ти не си за изхвърляне, блонди.
— Да го духаш, викинге!
Подразнен, че се бяха появили точно в този момент, Талон се загледа в четиримата деймони, дебнещи в нощта. Високи, златисторуси и надарени с неземната красота на своята раса, те стъпваха наперено като пауни, опиянени от собственото си могъщество и оглеждаха туристите, търсейки кого да убият.
По природа деймоните бяха страхливци. Те се опълчваха на Нощните ловци само когато бяха на групички и то единствено ако нямаха възможност да избягат. Тъй като бяха много по-силни от хората, те най-открито ги тероризираха, ала зърнеха ли някой Нощен ловец, хукваха да се скрият.
Някога, преди много години, не беше така, само че младите поколения бяха по-предпазливи от своите предшественици. Не така добре обучени, нито толкова находчиви.