— Не това ме тревожи.
— Тогава какво? — попита Талон.
— Спомняш ли си какво ти казах в нощта, когато ти отмъщаваше на своя клан?
— Всичко се заплаща.
— Точно така. Тази жена е вътре в теб, малки братко. Ако не я прокудиш, тя ще отключи онези емоции, които те научих да погребеш.
— А това толкова ли ще е лошо?
Ахерон свали слънчевите си очила и го изгледа твърдо и сериозно, с онези негови вечно млади, неподвластни на времето, блестящи очи.
— Да, лошо ще е. Ти си Нощен ловец и аз трябва да мога да разчитам на бистрия ти ум и самообладание. За мен е важно да бъдеш съсредоточен, особено сега, в навечерието на фестивала на деймоните, а освен това в града има двама Нощни ловци, които се мразят. Твоите емоции са ключът към силите ти, Талон. Когато губиш контрол, губиш и безсмъртието си на Нощен ловец, а аз не искам да те видя мъртъв, защото не можеш да овладееш либидото си.
— Не се тревожи. Напълно се контролирам.
— Хубаво. Само се постарай и за в бъдеще да е така, защото в противен случай ще загинеш.
6
— Слава богу, че вдигна — възкликна Селена радостно, когато Съншайн й отговори по телефона. — Къде беше? Звъня ти вече цял ден в опит да се свържа с теб. Зная, че никога не намираш проклетия апарат, но не го ли чуваш, момиче, когато звъни… Толкова се разтревожих за теб, че вече се канех да тръгна към вас, за да проверя дали си добре, или онзи непознат не те е убил в апартамента ти. — Селена най-после успя да си поеме дъх насред забързаната си тирада. — Моля те, кажи ми само, че той не е още при теб.
Съншайн избърса изцапаните си с боя ръце, докато притискаше телефона между ухото и рамото си. Усмихна се като чу загрижения глас на приятелката си и майчинската й лекция.
— Не, Селена, господин Страхотен си отиде. Трябвало да се срещне с някакви приятели.
— Ами, по кое време си тръгна?
Преди няколко минути.
— Съншайн!
— Какво? — попита младата жена с престорена невинност.
— О, скъпа — ахна Селена, — само не ми казвай, че си прекарала целия ден в игра на „Не се сърди човече“ или нещо подобно.
Съншайн прехапа устни, докато си припомняше как точно бяха прекарали деня. Отново я обля гореща вълна и цялата изтръпна.
— Не стигнахме до „Не се сърди човече“, но няколко пъти го направихме върху масата за табла. И върху дивана, кухненския плот, на пода, върху масичката за кафе и…
— О, боже, ТМИ — твърде много информация. Кажи ми, че се шегуваш.
— Не, ни най-малко. Казвам ти, Селена, забрави за механизираното зайче, този тип си има всичко.
Селена изпъшка.
— Къде ти е умът? Та ти току-що си се запознала с него.
— Зная — отвърна Съншайн, напълно съгласна с приятелката си, че беше истинска лудост да направи нещо толкова глупаво. — Не е типично за мен, но не можах да се сдържа. Сякаш ме помете някаква странна, магическа сила, все едно минавам покрай кафене „Фростбайт“ и силата ме накара да се отклоня от пътя си за три топки от сладоледа „Чънки Мънки“ на Бен и Джери. — Това беше най-голямата й слабост. Съншайн никога не можеше да отмине с безразличие ледените вкуснотии „Чънки Мънки“. — Силата на изкушението бе прекалено голяма, Селена. Не можах да й устоя. Той все едно беше огромна кофа с „Чънки Мънки“ и единствената ми мисъл беше: „Някой да ми даде лъжица“.
— О, боже — ахна Селена.
— Да. Напълно откачена история. Аз бях тук, той беше тук и накрая той каза: „Да го направим“, и в следващия миг бях с лъжица в ръка и го правех.
Селена изсумтя отвратено.
— Моля те, само не ми казвай, че някой от двама ви е използвал лъжица.
Съншайн се усмихна дяволито.
— Не, нямаше лъжица, но доста близане падна.
— О, о, о! Ще ме умориш. Не искам да слушам повече.
— Не мога да се спра — засмя се Съншайн. — Той беше толкова секси, че направо изгарям от желание да споделя с теб възторга си от фантастичната му сексуалност.
Селена отново изсумтя.
— И ще го видиш ли отново?
— Не, за съжаление няма. Дори не зная фамилията му.
— Съншайн! Момиче, ти напълно си откачила.
— Да, зная. Това бе от онези неща, които се случват само веднъж в живота.
— Боже, добре ли си, все пак? Да не те е наранил по някакъв начин?
— О, не, ни най-малко. Това беше най-хубавият ден в живота ми. Шантаво е, нали?
— Господи, Съни. Не мога да повярвам, че си го направила. Толкова дълго се мотаеш с онези твои откачалки, че си прихванала от техните лоши навици. Водиш в дома си разни скитници, които не познаваш. И в следващия миг танцуваш гола по масите… О, почакай, това бях аз.