Точно в момента не търсеше сериозна връзка с мъж.
Харесваше й да живее сама. Обичаше свободата да ходи където си поиска и да прави каквото си пожелае. Краткият й брак, когато бе двайсетгодишна, я бе научил добре на това, какво очаква един мъж от съпругата си.
Нямаше намерение да преживява още един подобен провал. Никога повече.
Талон беше приятно разнообразие за следобеда, но това бе всичко. Животът й щеше да продължи както досега.
При мисълта за него на сърцето й олекна, тя взе „Снупи“, отнесе го в спалнята и го остави на нощното шкафче до леглото. После се усмихна. Никога досега не бе имала подобен спомен. Но тъкмо това беше „Снупи“ за нея. Сувенир, който щеше да й напомня за един прекрасен ден.
— Желая ти всичко най-хубаво, Талон — прошепна тя и угаси нощната лампа, преди да се заеме с работата си. — Може би някой ден отново ще се срещнем.
В един през нощта Талон се оказа пред клуб „Рънингуолф“ на „Сентрал Стрийт“. Опитваше се да се убеди, че е тук, защото в този район деймоните се събираха често около и в клубовете, където пияниците ставаха тяхна лесна плячка. Опитваше се да се убеди, че само си върши работата.
Но като погледна нагоре към тъмните прозорци над клуба, питайки се дали Съншайн е в леглото си, или още рисува пред статива, разбра, че няма смисъл да се залъгва. Беше дошъл тук заради нея.
Талон изруга под нос. Ахерон беше прав. Тя го бе обсебила по начин, по който от векове никой не бе успял да го завладее. И без значение колко се опитваше, не можеше да я прогони от мислите си. Тя се връщаше отново и отново. Усещаше тялото й под своето, дъхът й по кожата си. Чуваше мекия й, провлачен южняшки акцент, докато шепнеше в ухото му.
А когато го докосваше…
Приличаше му на райска песен.
Телесната наслада и приятелското общуване, с които тя го дари този следобед, го бяха трогнали неимоверно. Беше се почувствал приет по начин, който нямаше нищо общо със секса.
Какво бе направила с него? Защо след толкова много векове една жена се бе прокраднала в чувствата му? В мислите му?
А това, което го объркваше най-много, бе мисълта, че ако беше човешко същество, сега щеше да е с нея.
„Ти не си човешко същество.“
Не се нуждаеше от напомняне. Отлично знаеше какво е. Харесваше сегашното си съществуване. Работата му доставяше удоволствие. При все това…
— Спиир? Какво правиш?
Талон се напрегна, когато гласът на Киара долетя от тъмнината, както и от факта, че някой го бе заловил да върши нещо, което не би трябвало.
— Нищо.
Тя се появи до него. На блещукащото й лице се появи многозначителна усмивка. Той изпухтя възмутено. Защо изобщо се опитваше да скрие каквото и да било от онези, които можеха да проникват в мислите му?
— Е, добре — призна с неохота, — просто исках да проверя дали тя е добре.
— Добре е.
— И това наистина ме вбесява. — Думите изскочиха от устата му, преди да ги осъзнае.
Киара се засмя.
— Очакваш да е тъжна?
— Разбира се. Би трябвало да съжалява поне малко.
Киара съчувствено зацъка с език.
— Горкият Спиир. Попаднал си на единствената жена на този свят, която не те мисли за най-съвършеното божие творение.
Талон завъртя очи.
— Е, може и да съм малко арогантен… — Киара повдигна вежди и той побърза да се поправи. — Е, добре де, не малко, а доста, но, по дяволите, не мога да си я избия от ума. Как може тя да не чувства нищо?
— Не съм казала, че не чувства нищо. Казах само, че не е тъжна.
— Значи тя все пак изпитва нещо към мен?
— Ако искаш, мога да поразузная.
— Nae — отвърна Талон припряно. Последното, което искаше, беше Киара да разбере какво бяха правили двамата със Съншайн през целия следобед.
Киара беше наивна и той искаше да си остане такава.
Сестра му направи малък кръг около тялото му. Поради някаква причина обичаше да го прави. Като малко момиче винаги караше главата му да се замайва, докато тичаше в кръг около него, кискайки се до припадък.
Макар че сега пред него стоеше една млада жена, в сърцето му тя винаги щеше да си остане пухкавото малко момиченце, което обичаше да седи с часове в скута му и да си играе с плитките му, докато си ломотеше на бебешкия си език.