Извади органайзера си от джоба на якето и включи програмата за проследяване. Тя засичаше повишената невронна активност на деймоните, което бе свързано с техните физически способности. По този начин програмата позволяваше на Нощните ловци да засичат всички опити на деймоните да се събират на групи след падането на нощта. През деня, когато деймоните си почиваха, мозъчната им дейност толкова приличаше на човешката, че трудно можеха да бъдат проследени.
Но след залез-слънце…
Тогава малките им мозъчета започваха да щракат, да се оживяват.
Талон се намръщи, като погледна екрана на органайзера си. На него не се виждаше нищо. Изострените му сетива също не долавяха деймони наблизо, но инстинктите му подсказваха друго.
Насочи се към тъмната алея. Една жена изскочи от там и падна пред него. Очите й проблеснаха, като вдигна поглед към него. На врата си жената имаше малък белег от ухапване, който заздравя, още докато Талон го оглеждаше. Освен това имаше следи от кръв по яката на блузата й.
— Как си? — попита я той, след като я изправи на крака.
Тя му се усмихна, но изглеждаше замаяна и объркана.
— Добре съм. Никога не съм се чувствала по-добре. — Отдалечи се от него залитайки, като се насочи към сградата отдясно на Талон.
В този момент той разбра какво се бе случило. Докато пристъпваше в алеята, от която бе изскочила непознатата, го обзе неудържим гняв. Видя черна сянка и мигом я разпозна.
— Проклет да си, Зарек. По-добре да престанеш с гадните си навици, докато си в този град.
Зарек изтри с ръка кръвта от устните си.
— Или какво, келте? Ще ме удариш ли?
— Ще ти разкъсам гърлото.
Зарек само се изсмя.
— И междувременно да загинеш? Не си способен на това.
— Нямаш представа на какво съм способен. И по-добре се помоли на бога, пред който се кланяш, никога да не узнаеш.
Лицето на Зарек се изкриви от злоба и млясна предизвикателно с устни. Талон знаеше, че го направи нарочно, за да го подразни.
И успя.
— Не съм я наранил. След три минути тя дори няма да си спомня за случилото се. Никога не си помнят.
Талон пристъпи напред с намерението да го сграбчи, но Зарек улови ръката му.
— Предупредих те, келте, да не ме докосваш. Мен никой не ме докосва. Никога.
Талон се отскубна от хватката му.
— Ти си дал клетва, също като всички нас. Няма да те оставя да се нахвърляш върху невинни хора в моя град.
— Ооо! — рече Зарек подигравателно. — Ще ми пробутваш разни изтъркани фрази ли, малък братко? Сега сигурно ще ме заплашиш да се измета оттук до изгрев-слънце. Или ще ми обясниш, че градът не е толкова голям, че да има място и за двама ни?
— Какъв ти е проблемът?
Зарек се опита да мине покрай него.
Тъй като нямаше намерение да го остави да се нахвърли върху още някоя жертва, Талон го блъсна в стената. Пулсираща болка прониза гръбнака му, все едно той също се бе ударил в стената, но не му пукаше. Нямаше да остави Зарек да разполага на воля с живота на невинните хора.
Очите на Зарек блеснаха от омраза.
— Пусни ме да си вървя, келте. Или ще ти откъсна ръката. И знаеш ли какво? Изобщо не ме е грижа, че междувременно може да изгубя и моите две ръце. Това е разликата между нас. Болката е мой приятел и съюзник. Ти се страхуваш от нея.
— Страхувам се, как ли пък не!
Зарек отблъсна Талон от себе си.
— Тогава къде е твоята болка? А, ти я погреба в нощта, когато напусна опожареното си село.
При думите му Талон се спря, зачуден откъде Зарек знае това, но гневът му надделя, като си каза, че той нямаше право да го съди.
— Поне не се отдавам изцяло на нея.
Зарек му се изсмя презрително.
— Приличам ли ти на някой обсебен от болка? Просто се забавлявах с онази жена, преди ти да се появиш. — Облиза устните си, сякаш отново вкусваше кръвта на жертвата си. — И ти, келте, трябва, да опиташ някой ден. Нищо не може да се сравни с вкуса на човешката кръв. Не си ли си задавал въпроса защо деймоните изсмукват кръвта на жертвите си, преди да им отнемат душите? Защо просто не ги убиват веднага? Защото пиенето на човешката кръв е по-хубаво от секса. Знаеш ли, че можеш директно да проникнеш в мозъците им, докато го правиш? Да уловиш емоциите им. За миг си свързан с техните жизнени сили. Няма по-върховно изживяване.
Талон го изгледа свирепо.
— Ник беше прав. Ти си пълен психопат.