— Ами телата?
— Той трябва да ги отнесъл със себе си, докато ние се опитвахме да се доберем до колите, където да сме в безопасност. Казвам ти, Боб, този тип беше напълно луд.
Талон прокара ръце през косата си. Още не бе изминала и една нощ от пристигането на Зарек в града, а вече цялата полиция в града го търсеше. Как този тип бе успял да остане жив толкова дълго?
Телефонът на Талон отново звънна, но върху дисплея не се изписа име. Помисли си, че го търси Ахерон, затова се изненада, когато чу гласа на Зарек със силен гръцки акцент.
— Деймоните искат да си поиграят с твоята приятелка, келте. Не я оставяй незащитена.
Връзката прекъсна.
Ледена тръпка пролази по гърба на Талон. Откъде Зарек знаеше за него и Съншайн? Силите на този мъж се равняваха на силите на Ахерон.
Настръхнал, Талон погледна нагоре към покрива над главата си — към старата изоставена аптека в съседство на клуба. На фона на нощното небе се очертаваше някакъв силует. За хората той си оставаше невидим, но Талон го виждаше ясно благодарение на острото си зрение на Нощен ловец.
Беше Зарек.
Той му кимна, пъхна телефона в джоба си, отстъпи крачка назад и изчезна в мрака.
Талон се намръщи. Нима психарят Зарек бе следил Съншайн през цялото това време? Дори и докато полицаите го издирваха? Такова поведение типично ли беше за Зарек?
Талон веднага натисна бутона за автоматично обратно повикване.
— Какво има? — попита го Зарек с недоволен тон. — Не виждаш ли, че се опитвам да се измъкна оттук, преди ченгетата да ме спипат?
— Какво си правил в „Рънингуолф“?
— Бърках си в носа, келте. Ти какво си мислиш? Видях деймоните на улицата и ги проследих, когато влязоха вътре.
Това обясняваше всичко, но Талон остана силно загрижен.
— Откъде знаеш за мен и Съншайн?
— Чух деймоните да си говорят за вас двамата. Трябва да бъдеш по-внимателен, келте. Подобна грешка може да ти струва много скъпо.
— Колко скъпо, Зарек? Току-що видях тялото на жена, с източена кръв и отнета душа.
— Ооо — изрече Зарек задъхано. — Наистина голяма новина. Било е атака на деймони. Не знаеш ли, че това е техен специалитет?
— Да, но досега не съм познавал деймон, който да забива нокти в жертвата си, докато я убива. А ти?
Последва кратка пауза.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Мисля, че ти е ясно, Зарек.
— Да. А ти, келте, можеш да ми целунеш задника. Може би наистина трябваше да оставя твоята кучка на тях.
Връзката отново прекъсна.
Талон изскърца със зъби, разкъсван между горещото си желание да намери Зарек и да смели този боклук от бой, и още по-силното желание да се увери, че Съншайн е в безопасност.
Прибра телефона в джоба си и реши да остави Зарек на Ахерон, който вече бе заявил, че ще говори с него. И без това Ахерон щеше да се справи по-добре със Зарек. Аш поне можеше да убие копелето, без да рискува своя живот.
Талон изпусна дълга въздишка, като си припомни предупреждението на Зарек, че деймоните преследват Съншайн. В това нямаше смисъл. Защо деймоните ще се интересуват от нея? И как са узнали за тях двамата?
Това беше второ нападение срещу нея. Деймоните се нахвърляха върху жертвите си веднага щом ги набележеха. Нямаха навика да дебнат някоя от тях, ако успее да им се изплъзне. Просто нападаха следващата удобна плячка.
Не знаеше какво могат да искат от нея, но докато не разбереше, нямаше да я остави изложена на опасност.
Като огледа тълпата, Талон откри Съншайн точно под лампите пред клуба, до един едър, мускулест мъж, който разговаряше с униформен полицай. Тя бе облечена само с тънък черен суичър, без ярколилавото палто, което носеше преди това. Беше скръстила ръце пред гърдите си, сякаш й беше студено.
Талон си проправи път сред тълпата и се приближи до нея.
Лицето й светна в мига, в който го видя.
— Талон? Какво правиш тук?
Той изпита по-голямо облекчение, отколкото мислеше, че е възможно. Стигаше му само да я види невредима, както и да чуе името си, произнесено от устата й…
Не биваше да изпитва нищо към нея, но все пак не можеше да отрече, че го обземаха спонтанни чувства всеки път щом погледът й срещнеше неговия.
— Добре ли си? — попита я, като свали якето си и й го подаде. Тя му кимна, като му позволи да й помогне да го облече.
— Чу ли какво се е случило? Някакъв тип се разбеснял в алеята, където бях паркирала колата си, и убил двама мъже. А после се нахвърлил и на полицаите. Ужасно!