О, хайде, мога да се контролирам за няколко дни. Тя трябва да бъде защитавана. Кой друг може да го направи?
Не можеше и дума да става да търси помощ от Зарек. Нямаше да се учуди, ако започне да се храни от нея. Но ако този психар посмееше да я докосне, Талон щеше да го убие. Валерий пък по-скоро би умрял, отколкото да се грижи за някой от „плебеите“. Ник пък би могъл да я съблазни и тогава щеше да се наложи Талон да убие гадината. Кириан имаше малко бебе и беше прекалено уморен, за да го ангажира, а Ахерон… Той имаше твърде много отговорности, за да надзирава една млада жена.
Така че оставаше той, единствено той.
— Знаеш ли, Съншайн, не мисля, че трябва да оставаш сама в апартамента си.
Тя се отдръпна от него.
— Повярвай ми, не съм сама. Довечера ще се прибера у дома, заедно със Сторм.
Талон замълча. И този вариант не го устройваше. Брат й бе едър мъж, но не можеше да победи един деймон.
— Не зная, Съншайн. Мисля, че… — Е, не можеше да сподели мислите си, особено онази част, която засягаше желанията му. Но всъщност и не му се наложи. Тя му се усмихна кокетно.
— Знаеш ли, ако искаш да дойда с теб у вас, трябва само да ме помолиш.
— Не смятах, че ще е толкова лесно.
Младата жена се повдигна на пръсти и го стрелна с дяволит поглед.
— Нямаше да е лесно за всеки друг, освен теб.
От думите й сърцето му щеше да се пръсне от щастие. Наистина харесваше тази жена. Тя беше дръзка, непредсказуема и пряма.
Съншайн улови ръката му и го поведе през клуба към вратата в десния ъгъл в дъното на помещението. Водеше към заден коридор, който Талон бе забелязал в началото на вечерта. Отдясно имаше врата, от която се излизаше навън, където бе паркирана колата й, а отляво се извиваше стоманена стълба, стигаща до апартамента й. Тя се запъти към стълбата.
Съншайн стискаше здраво ръката на Талон, докато мислено се упрекваше строго. Навярно не биваше да прави това, особено след двете убийства, извършени тази вечер. Но знаеше инстинктивно, че Талон никога няма да я нарани. Той бе спасил живота й и не бе направил нищо, дори най-незначителното, което би могло да я застраши по някакъв начин. Освен това й харесваше да бъде с него. Можеше да вземе пособията си за рисуване и утре да навакса с графика.
Тази вечер искаше да прекара още няколко минути с него. Още една вечер, споменът за която щеше да я топли занапред, преди да се върне към сивотата и еднообразието на живота си.
Беше толкова мило от негова страна да й предложи якето си. Топлината и уханието му бяха попили в меката кожа, изпълвайки я с желание да се увие още по-плътно в него.
Тя влезе в апартамента си, върна му якето и остави Талон до дивана, тапициран с дамаска на бели и розови черти. После отиде да опакова най-необходимите вещи за пренощуване. Ако трябваше да е честна, предпочиташе да отиде за тази нощ при него, отколкото при Сторм.
Сторм хъркаше. При това шумно.
Да не споменаваме, че когато последния път отиде в дома на брат си, трябваше два часа да чисти и търка, преди да се осмели да докосне нещо в жилището му, без да потръпне гнусливо. Той беше истинска свиня и хич не му пукаше дали тя ще се чувства удобно в жилището му. По-скоро я третираше като слугиня, която спи там и би трябвало да е щастлива, че може да се грижи за страхотния си голям брат.
А страхотният й голям брат вонеше. Не буквално, а образно казано.
Съншайн грабна чифт дрехи за преобличане, обувки, ластици за коса и ги пъхна в платнена торба, заедно с четката за зъби и овлажнителя за кожа — една жена се нуждаеше от своя овлажнител — после отиде при Талон.
Той стоеше в задната част на апартамента й, близо до прозорците, загледан в пейзажите, които бе нарисувала на „Джаксън Скуеър“. Дъхът й заседна в гърлото.
Какво имаше у този мъж, което го правеше толкова силен? Вълнистата му руса коса падаше свободно покрай лицето му, а две тънки плитки се спускаха до рамото му. Черните кожени панталони обгръщаха плътно едно толкова стегнато и секси дупе, че върху двете му половини най-спокойно можеше да се лепне етикет „Първо качество“. А гърбът му… Въпреки че бе облечен с якето, тя знаеше колко съвършено е изваяно тялото му.
Загледа се в големите му ръце със светлокафяви косъмчета, които в момента държаха една от нейните творби. Бяха толкова силни и в същото време така нежни. Харесваше й да ги усеща върху тялото си, както и вкусът на пръстите му, когато ги смучеше. Този мъж бе просто чудесен от върха на русата си коса до подметките на тежките си черни ботуши.