— Откога живееш там?
Той избягваше да я погледне.
— Наистина от много отдавна.
Съншайн кимна.
Като се запътиха към вратата, тя пусна на пода плетената си чанта и измъкна от ъгъла портативния си комплект за рисуване. Винаги го държеше добре зареден, в случай че внезапно й хрумнеше да отиде някъде, където да рисува.
— Какво е това? — попита той.
Тя му намигна.
— Нали съм пътуващ художник, никъде не отивам без всичко необходимо за рисуване.
Талон се усмихна, като пое комплекта от ръцете й.
— Значи още си настроена авантюристично, а?
— Винаги. Само да си взема спрея срещу алигатори и съм изцяло твоя.
Талон се взря в нея, едва сдържайки усмивката си. Лицевите мускули започнаха да го болят от усилието да прикрие кучешките си зъби. Тя беше изключително странна и забавна. Ако не беше толкова непринудена, понякога откровеността й можеше да бъде обидна. Все още се чувстваше подразнен от предположенията й за дрехите му. Нещата, които й хрумваха на тази жена…
Но тъкмо това му харесваше у нея. Тя не си играеше игрички с него, а говореше това, което мислеше, без значение колко възмутително можеше да прозвучи.
Съншайн заключи вратата, слезе до половината на стълбите, сетне спря.
— О, боже, забравих си чантата с тоалетните принадлежности. — Изпухтя раздразнено, преди да се втурне обратно нагоре по стълбите към апартамента си.
Няколко минути по-късно отново се появи на горната площадка с чантата в ръка и тогава й хрумна, че е забравила палтото си. Отново се върна, преди най-накрая да се присъедини към него.
— Кълна се, някой ден ще си забравя и главата.
И щеше да я загуби, ако не се крепеше здраво на раменете й.
Талон се засмя и се спря на стълбите, за да изчака Съншайн да мине покрай него.
— Между другото, не приличам на гей в кожените си дрехи.
Съншайн се обърна, за да го погледне. Плъзна горещ, сладострастен поглед по тялото му, който тутакси го възбуди.
— Не, скъпи, не приличаш. Съвсем честно трябва да заявя, че на никого не му влиза в работата какви дрехи носиш.
По лицето му бавно плъзна усмивка, докато я следваше през останалата част от пътя навън от клуба.
О, да, двамата имаха недовършена работа, за която той трябваше да се погрижи, след като я отведе в дома си. Работа, за която дори не биваше и да помисля, но нали трябваше да се грижи за репутацията си. Освен това бе длъжен да отвърне на обидата. Когато си тръгнеше от колибата му, тази невероятна жена никога повече нямаше да се съмнява в сексуалната му ориентация, нито в привличането му към нея.
Когато стигнаха до външната врата, Съншайн побърза да поведе Талон по-далеч от клуба.
— Няма ли да кажеш на брат си къде отиваш?
Съншайн поклати глава.
— Ще му се обадя по-късно и ще му кажа. Повярвай ми, не е нещо, което искам да му съобщя очи в очи.
— Доста е суров, така ли?
— Нямаш си и представа колко.
Талон я заведе до мотоциклета си и извади резервната каска от пътната чанта, прикрепена към седалката.
— Искаш ли да сложиш раницата с принадлежностите за рисуване тук?
Тя поклати глава, взе раницата от него и я нагласи на гърба си.
— Тя е предназначена за мотоциклети и колела. Не ми пречи да я нося. Не е толкова тежка.
— Май често караш колело, така ли?
— Да, карам.
Талон я наблюдаваше, докато си слагаше каската и затягаше каишките. Господи, тази жена беше истинска красавица. Дългите й, изящни пръсти подпъхнаха ловко и елегантно плитките й, докато тъмните й очи блестяха.
Той свали малките слънчеви очила, които носеше през нощта, нахлузи каската си, метна се на мотора и натисна педала. Съншайн се качи на седалката зад него. Ръцете й обвиха кръста му и тялото й се притисна към неговото.
Талон едва не простена. Усещаше всеки сантиметър от тялото й, притиснато толкова интимно, толкова еротично към неговото. Гърдите й бяха плътно долепени до гърба му, а вътрешната страна на бедрата й докосваха неговите.
И само как го обгръщаха ръцете й…
Можеше само да си представя как тя плъзва ръка по кръста му надолу към огромната подутина в слабините му, за да я сграбчи и погали през кожените панталони. Как разкопчава ловко ципа му и започва нежно да го масажира с ръка, докато той се втвърди, обзет от неудържим порив да я обладае.