Талон акостира катамарана до малкия пристан и изскочи навън. Помогна й да слезе и докато го следваше по тясната дъска към тъмната веранда, младата жена забеляза, че пред предната врата са се разположили два алигатора.
Изпищя ужасено.
— Шшт! — изшътка Талон и се засмя. — Няма от какво да се боиш.
За нейно пълно изумление, той се наведе и потупа по-големия звяр по главата.
— Здрасти, Бет, как си тази вечер?
Алигаторът щракна с челюсти и му изсъска в отговор, сякаш бе разбрал въпроса му.
— Зная, момичето ми. Съжалявам, забравих.
— Какъв си ти? Доктор Дулитъл?
Талон отново се засмя.
— Не. Намерих тези двете, когато бяха новоизлюпени и ги отгледах. Ние сме семейство. Толкова отдавна ги познавам, че мога да чета мислите им.
Е, и тя имаше влечуги в семейното дърво. Само че те крачеха на два крака.
По-голямото чудовище се приближи и се вторачи в нея, сякаш тя бе специалитетът за деня в ресторант „Крокодилски вкуснотии“.
— Не мисля, че ме харесва.
— Дръж се прилично, Бет — смъмри Талон алигатора.
Животното размаха опашката си, сетне слезе бавно по стълбите и се плъзна в тъмните води на блатото. Другият алигатор погледна неочакваната гостенка, щракна с челюсти и се присъедини към другарчето си.
Талон отвори вратата на колибата си и включи малката настолна лампа. Съншайн пристъпи колебливо вътре, донякъде изпълнена с опасение, че и той имаше хигиенните навици на брат й. Или че вътре ще я посрещне нещо много по-лошо от алигаторите. Нещо като чудовищна анаконда, която той възнамерява да нахрани с нея.
Застина нерешително на прага.
Отвътре жилището бе много по-голямо и просторно, отколкото можеше да се предположи отвън, но се състоеше основно от една стая. Отляво имаше малка кухня, а отдясно една врата, която Съншайн предположи, че води към банята. Виждаха се три големи маси, запълнени с компютри и друго електронно оборудване. Имаше и широка черна рогозка на пода в дъното на помещението.
Изпита благодарност към Талон, че всичко е чисто и подредено. Колко чудесно освежаващо бе да знае, че не всички мъже са свине като братята й.
— Интересно местенце имаш, Талон. Трябва да ти призная, че ми харесват тези черни стени без никакви украшения.
Той изсумтя, доловил заядливата нотка в гласа й.
— И това го казва жена, която живее в розов облак?
— Така е, но всичко тук е толкова мрачно. Не го ли намираш за депресиращо?
Той сви рамене.
— Не съвсем. Вече въобще не мисля за това.
— Не искам да бъда груба, но на мен ми се струва, че често го правиш.
— Правя какво?
— Не мислиш за нещата. Ти си от онези мъже, които просто съществуват, не е ли така? Не мислиш нито за вчерашния, нито за утрешния ден. Съставяш планове само за следващия час.
Талон пусна ключовете на масата до компютъра. Тя беше много проницателна. Един от недостатъците на безсмъртието беше липсата на някаква по-специална цел в живота. Неговият живот се свеждаше само до това, след като се събуди, да се заеме с проследяването и избиването на деймоните, а после се прибираше в дома си.
Един Нощен ловец никога не се замисляше за бъдещето. Само се придържаше към задачите на настоящото, независимо от всичко останало.
А колкото до миналото…
Нямаше защо да се връща към него. Най-много да пробуди спомени, които бе по-добре да забрави.
Погледна към нея и остана запленен от страстния блясък в тъмнокафявите й очи. Тя обичаше живота и тази любов струеше от нея, което го привличаше неустоимо. Какво ли би било, ако можеха да живеят като нормални хора? Наистина да мислят за бъдещето и да кроят планове за него?
— Вероятно ти през цялото време мислиш за бъдещето — промълви той тихо.
— Разбира се.
— И какво виждаш в бъдещето си?
Тя смъкна раницата и я остави до бюрото му.
— Зависи. Понякога си мечтая как мои творби ще бъдат изложени в най-добрите музеи, като „Гугенхайм“ или „Метрополитън“.
— А някога мечтала ли за семейство?
— Всеки има такива мечти.
— Не, не всеки.
Тя се намръщи.
— Ти наистина ли не мечтаеш за семейство?
Талон остана мълчалив, припомняйки си лицето на жена си, както и нощите, през които лежеше буден, докато тя спеше до него, а ръката му почиваше върху корема й, за да усеща как синът им помръдва в нея. Тогава беше пълен с мечти.