Талон зарови ръце в косите й, хапейки раменете и шията й. Докосването му беше горещо, изгарящо.
Той я притегли напред. Съншайн ахна, когато го почувства още по-дълбоко. Шеметните му тласъци я изпълваха с такава огромна наслада, че тя стенеше и се извиваше в синхрон с движенията му.
Талон стисна зъби, когато усети как пулсиращата й женственост го обгръща. Тя беше толкова влажна и гореща, толкова копринено мека. Беше истинска лудост, ала когато беше в нея, той сякаш усещаше липсващата си душа.
— Отдай ми се докрай, Съншайн — прошепна на келтски, после си спомни, че тя не би могла да го разбере, затова й го преведе.
— Талон. — Гласът й бе смесица от болка и удоволствие. Жарка, помитаща страст. Тя бе на ръба на оргазма. За да й помогне да го достигне, ръката му се плъзна надолу към клитора й и го загали в синхрон с тласъците си.
Почти веднага Съншайн извика и свърши. Талон мигом се присъедини към нея в царството на божественото блаженство.
Двамата бяха потни и задъхани, когато той притисна голото й тяло към своето. Засмя се в ухото й, благодарен, че за пръв път не се налага да крие острите си кучешки зъби, когато се усмихва, защото тя не можеше да го види в тъмното.
Ала той отлично я виждаше. Дългите й, черни плитки се спускаха, притиснати между гърба й и гърдите му. Уханието им изпълваше въздуха, а тя бе влажна и гореща до него.
Талон я отнесе до креслото и седна, настанявайки я в скута си. Двамата едва успяваха да си поемат дъх, отмалели и изтощени.
Съншайн се облегна на гърдите му, а ръката й се плъзна нагоре, за да се обвие около врата му и да го придърпа по-близо. Той прокара устни и език по бузата й, докато нежно я хапеше.
Съншайн никога досега не се бе чувствала по този начин с мъж. Разбира се, беше правила секс, а бившият й съпруг беше постоянно разгонен скапаняк, ала тя никога не бе пожелавала някого така, както желаеше Талон. Тялото му беше толкова горещо и твърдо под нея, така първично мъжествено, че й се искаше да остане завинаги сгушена в скута му.
Въздъхна доволно.
— Талон, правиш ли това с всяка жена, която срещнеш?
— Не — прошепна той в ухото й. — Не го правя и никога досега не съм водил жена тук. Ти определено си специален случай.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Ами ти? Водиш ли у вас всеки мъж, с когото се запознаеш?
Тя се отдръпна назад. Искаше й се да види лицето му.
— Не. Кълна ти се, че ти също си специален случай.
Той я целуна нежно.
Двамата останаха така дълго, само се прегръщаха, слели се със застиналото блаженство на настъпващата утрин.
Съншайн не беше сигурна какво изпитва към Талон. Част от нея искаше да го държи така завинаги, а друга част й нашепваше, че е идиотка, задето си мисли подобни неща за мъж, с когото току-що се е запознала.
Да, той изглеждаше страхотно в кожени панталони и можеше да накара да трепне всеки сантиметър от тялото й, но дали в края на деня все още ще е с нея, или просто ще се окаже като всеки друг мъж, когото бе познавала? Егоист. Със силно чувство за собственост. Изтъкан от предразсъдъци.
Не беше сигурна.
Не беше сигурна, че иска да остане с него достатъчно дълго, за да разбере.
Съншайн се прозина. Беше дълга нощ, емоционално и физически изтощителна. В момента копнееше единствено да се сгуши до това мъжествено тяло и да заспи.
Талон внезапно се почувства неудобно. Отначало идеята да я доведе тук му се бе сторила добра, но сега като си представи да си легне в леглото с нея и да заспи… Това бе интимност, която не бе споделял с никого, освен с мъртвата си съпруга. Неведнъж се бе случвало да прави секс с жена и след това и двамата да заспят за кратко, но това бе напълно различно.
Със Съншайн щяха действително да прекарат деня заедно. Заспали един до друг. Телата им щяха да се докосват…
Тя отново се прозя.
— Ей сега се връщам.
Талон светна лампата, но не каза нищо, когато тя измъкна тениската си от чантата и се запъти към банята. Докато я нямаше, той се заслуша в шумовете, идващи оттам. Чуваше течащата вода, докато тя миеше лицето и зъбите си.
Чувстваше се странно.
В главата му нахлуха спомени. Спомени за един живот, който би трябвало да е забравил. Спомени на един мъж, който бе погребал.
Припомни си безбройните нощи, когато бе лежал в леглото, чакайки съпругата си, докато тя се приготвяше за сън. Нощи, през които я бе наблюдавал как разресва косите си, докато заблестят на светлината на огъня и после ги сплита, преди да се присъедини към него. Нощи, през които слушаше тананикането й, докато шиеше край огнището…