Още веднъж — леле! Абсолютно идеален.
Трябваше да го скицира.
Не. Маслени бои. С маслени бои щеше да е по-добре.
Или с пастелни!
— Добре ли си? — попита той.
— Да — отвърна Съншайн. — Съжалявам. Не те видях, както бе застанал там. Ама знаеш ли, че лицето ти притежава съвършена хармония?
Извил плътно стиснатите си устни в тънка усмивка, той я потупа по рамото на червената наметка.
— Да, знам. А ти, Червена шапчице, знаеш ли, че тази нощ Големият лош вълк е излязъл навън и че умира от глад?
Това пък какво беше?
Тя говореше за изкуство, а той…
Мисълта й секна, когато изведнъж осъзна, че непознатият не е сам.
С него имаше още четирима мъже и една жена. Всички до един — безумно красиви. И всички до един я гледаха като особено апетитна хапка.
Ами сега!
Гърлото й пресъхна.
Всичките й сетива й крещяха да бяга и тя направи крачка назад.
Шестимата дойдоха още по-близо, обграждайки я и отрязвайки пътя й за бягство.
— Е, хайде, Червена шапчице — обади се първият. — Нали няма да си тръгнеш толкова скоро?
— Ами да — каза Съншайн, приготвяйки се за битка. Какво ли знаеха те — една жена, която имаше навика да излиза със закоравели рокери, със сигурност бе в състояние да раздаде някой и друг добре премерен ритник, ако се наложеше. — Мисля, че това е страхотна идея.
Той посегна към нея.
Изникнал сякаш от нищото, някакъв кръгъл предмет изсвистя покрай лицето й, бръсвайки протегнатата към нея ръка. Мъжът изруга и притисна кървяща длан към гърдите си. Нещото рикошира като чакрама на Зина и се върна в другия край на уличката, където една сянка го улови.
Съншайн зяпна при вида на тази фигура. Облечен в черно, мъжът стоеше, разкрачил крака в бойна поза, а оръжието му проблясваше зловещо в мъждивата светлина.
Макар че Съншайн не можеше да види лицето му, той имаше огромна, непрестанно променяща се аура, от която му придаваше колкото стряскащ, толкова и внушителен вид.
Новодошлият беше опасен.
Гибелен.
Смъртоносна сянка, която само изчакваше, за да се хвърли в нападение.
Той стоеше, без да продумва и без да изпуска от поглед нейните нападатели, като държеше оръжието някак небрежно, ала въпреки това — заплашително.
И тогава онези, които бяха наобиколили Съншайн, се нахвърлиха върху новодошлия и в уличката настана абсолютен хаос…
Талон махна предпазителя на своя срад и сгъна трите остриета, превръщайки ги в една-единствена кама. Опита се да стигне до жената, ала деймоните му се нахвърлиха едновременно. При обикновени обстоятелства с лекота би ги изличил от лицето на земята, ала законите на Нощните ловци му забраняваха да разкрива силите си пред непосветено човешко същество.
По дяволите.
За миг се поколеба дали да не призове мъгла, за да ги скрие, но това щеше да затрудни битката му с деймоните.
Не, нямаше да им даде никакво предимство. Докато жената стоеше там и гледаше, трябваше да се бие като обикновен човек, а като се имаше предвид свръхчовешката сила на деймоните, това не беше никак добре. Без съмнение това бе и причината те да му се нахвърлят.
Като никога, този път имаха някакви шансове да го надвият.
— Бягай — нареди той на човешката жена.
Тя понечи да се подчини, ала в този миг един от деймоните я сграбчи. Един ритник в слабините и удар по гърба, когато той се преви одве, го повалиха на земята и тя побягна.
Талон повдигна вежди при този ход. Добре, много добре. Открай време харесваше жени, които знаят как да се защитят.
Използвайки силите си на Нощен ловец, той издигна стена от мъгла между нея и деймоните, които сега бяха насочили цялото си внимание към него.
— Най-сетне — каза Талон на малката групичка. — Вече сме сами.
Онзи, който изглежда бе предводителят им, се втурна към него. Талон използва телекинетичните си умения, за да го вдигне във въздуха, да го обърне надолу с главата и да го блъсне в една стена.
Още двама се нахвърлиха отгоре му.
Единия Талон посрещна с камата си, а другия изрита с коляно.
Справи се с тях доста лесно и тъкмо щеше да се заеме със следващия, когато видя, че най-високият от тях се втурва след жената.
Това моментно разсейване му струва скъпо, тъй като в този миг получи жесток удар в слънчевия сплит и политна назад, загубил равновесие.
Той се претърколи, поемайки инерцията на удара и скочи на крака.