Погледът му се плъзна по скрина, където Съншайн бе оставила малката си тоалетна чанта, розова четка за коса и малко шишенце, което несъмнено съдържаше парфюм от пачули. Взря се в изисканите предмети, които изглеждаха толкова не на място сред вещите му. Предмети, които бяха толкова чужди и женствени, че само видът им караше стомахът му да се преобръща.
Как му липсваше усещането да споделя живота си с друг човек. Да има някого, за когото да се грижи; някой, който да се грижи за него. Това бе нещо, за което не бе мислил отдавна, много отдавна. Нещо, за което не смееше да мечтае. Сега, когато се замисли, трябваше да признае, че в живота на един Нощен ловец имаше много мигове на безкрайна самота.
Съншайн излезе от банята. Черната й коса все още бе сплетена на плитки, а краката й се подаваха изпод тениската. Усмивката на лицето й трогна коравото му воинско сърце.
Преди векове той бе очаквал с нетърпение битките, изпълнен с увереността, че ако оцелее, ще се завърне в топлата прегръдка на любящите ръце, към спокойствието на приятелска и сродна душа.
Като Нощен ловец обаче най-доброто, на което можеше да се надява, бе след битка да се настани пред компютъра или до телефона, за да сподели преживяното с някого, който живееше на стотици, ако не на хиляди километри от него. Това никога досега не го бе притеснявало. Ала тази вечер, поради някаква причина, го тормозеше.
— Добре ли си? — попита тя.
Той кимна.
Съншайн не остана убедена от отговора му. Лицето му имаше измъчен вид.
— Да не си променил намерението си да пренощувам тук?
— Не — отвърна той припряно. — Просто беше дълга нощ.
Тя кимна.
— Разкажи ми. — Покатери се на леглото и се загърна с одеялото, преди да изключи нощната лампа.
Талон се загледа в нея. Тя лежеше на една страна, с лице към стената. Главата й изглеждаше малка на фона на възглавницата с царски размери. Струваше му се толкова фина и женствена в леглото, отвсякъде обкръжена с мрак. Но въпреки всичко изглеждаше прелестно.
Легна до нея. Не можа да се сдържи и я притегли в обятията си, като притисна гърба й към гърдите си.
— Ммм — въздъхна тя замечтано. — Наистина ми харесва, когато правиш това.
Прониза го болка, като затвори очи и вдъхна неповторимото й ухание. Такова блаженство бе да я държи в обятията си.
Nae!, прокънтя в съзнанието му. Не можеше да го направи. Не можеше да си позволи да изпитва подобни чувства към нея. Помежду им никога нямаше да е възможно да има нещо. Утре трябваше да я остави да се върне към живота си, а той — към своя. Така стояха нещата.
Целуна я нежно отзад по тила, въздъхна и се насили да заспи. Никога нямаше да я има; за него тя никога нямаше да бъде нещо повече от едно временно увлечение.
Никога.
Съншайн остана да лежи така, заслушана в тихото дишане на Талон. Никакви думи не можеха точно да опишат какво изпитваше, докато лежеше до този мъж. Но като че ли те напълно си пасваха. Все едно бяха родени един за друг.
На какво се дължеше това?
Не беше сигурна колко дълго бе лежала, преди сънят да я надвие, но когато най-после заспа, започна да сънува нещо много странно…
Видя Талон като млад мъж, вероятно на не повече от двайсет. Дългата му златисторуса коса бе сплетена на гърба, а две по-къси, тънки плитки се спускаха от лявото му слепоочие. Младежкото му лице бе покрито с гъста, тъмноруса брада, но тя все пак го позна.
Разпозна го като младия мъж, който за нея беше целият свят.
Той се бе надвесил над нея, а твърдото му, мускулесто голо тяло се притискаше в нейното, докато се плъзгаше навън и навътре в нея с такава нежност, че сърцето й едновременно пърхаше от щастие и се свиваше от болка.
— О, скъпа, Нин — мълвеше в ухото й. Проникваше дълбоко и силно в нея, като наблягаше на всяка дума, която изричаше. — Как мога да те изоставя?
Тя обхвана лицето му в шепи и го целуна, после го тласна назад, за да се взре в кехлибарените му очи, докато той я любеше.
— Нямаш избор, Спиир. Ти се бори толкова упорито, изстрада толкова много, за да бъдеш наследник. Трябва да го направиш. Това ще ти гарантира, че кланът ще те признае за свой крал, когато чичо ти умре.
Тя видя мъката в очите му и усети как тялото му се напрегна и скова до нейното.
— Зная.
Двамата се обичаха толкова много. Винаги е било така. Още от деня, когато тя беше на шест, а той на осем и я спаси самоотвержено от бой с пръчка.