Той бе героят на сърцето й.
Двамата отраснаха заедно и не се разделиха. Дори като деца знаеха, че приятелството им ще бъде забранено или изложено на присмех, а Спиир бе понесъл толкова обиди, че щяха да му стигнат за десет хиляди живота.
Тя никога не би му причинила още болка.
Затова не споделиха с никого за безбройните пъти, когато се измъкваха скришом от семействата си, зарязвайки задълженията си, за да бъдат заедно. Дълги години срещите им бяха съвсем невинни. Събираха се, за да играят заедно или да ловят риба, а понякога само за да поплуват или да споделят мъките и тегобите си.
Едва през последната година се осмелиха да докоснат телата си.
Тя беше дъщеря на рибар — най-нисшето съсловие сред нисшите. Въпреки това Спиир никога не се бе отнасял с нея както останалите. Никога не бе споменавал, че мирише на рибно масло или че е облечена в износени и изкърпени дрехи. Той я уважаваше и ценеше приятелството им също толкова много, колкото и тя.
Беше му отдала девствеността си с радост, макар да бе уверена, че никога не би могло да има нещо повече помежду им. Знаеше, че ще дойде денят, когато той ще трябва да се ожени за друга. И макар че това щеше да разбие сърцето й, тя знаеше, че е длъжна да го остави да си отиде. Той трябваше да се ожени за друга, за да изтрие петното на срама, оставено от майка му. За да докаже на всички, че е благородник не само по кръв, но и по дух.
— Ти ще бъдеш прекрасен съпруг, Спиир. Тя ще е много щастлива да те има.
— Недей — промълви той и я стисна по-здраво. — Докато съм с теб, не искам да мисля за никоя друга. Просто ме прегърни, Нин. Нека само за миг се престорим, че аз не съм син на майка си. Позволи ми да си представя, че на този свят съществуваме само аз и ти, че никой и нищо никога няма да ни раздели.
Тя стисна очи, когато болката я връхлетя. Как й се искаше да беше истина.
Той се отдръпна, за да сведе поглед към нея. Нежно обгърна лицето й с длани.
— Ти си единствената топлина за сърцето ми. Единствената слънчева светлина, която моята зима познава.
О, как го обичаше тя, когато й говореше така. Когато той, пламенният, дързък воин и принц, се осмеляваше да се преобрази в барда, който се криеше в сърцето му. Единствено тя бе познала тази негова страна. Само тя винаги бе знаела, че Талон притежава поетична дарба. За останалия свят той беше свиреп и силен воин. Боец с неоспоримо мъжество и умения.
Но тя обичаше най-силно неговото сърце на поет.
— А ти си моят огън — прошепна младата жена задъхано. — И ако сега не си тръгнеш и не се срещнеш с чичо си, той ще те унищожи.
Талон изруга, като се отдръпна от нея.
Тя го гледаше, докато се облича, помогна му да си сложи бронята. Той беше принц. Не само по наследство, но и по поведение и външност. Никога не бе съществувал по-благороден мъж.
След като и тя се облече, той я прегърна за последна гореща целувка.
— Ще се видим ли довечера?
Тя отклони очи.
— Ако искаш, Спиир. Ще направя всичко, което пожелаеш, но не мисля, че ще е честно спрямо новата ти жена да се срещнеш с мен точно в първата ви брачна нощ.
Той примигна, все едно го бе зашлевила.
— Права си, Нин. Най-малкото няма да е честно спрямо теб.
Съншайн простена, като усети как напуска Ниния и се приближава към Спиир. Двамата още бяха край езерото, но сега тя усещаше него. Неговите емоции. И гледаше през неговите очи.
Спиир остана с разбито сърце, докато Ниния се изтръгваше от прегръдката му. Болката в гърдите му беше толкова силна, че се изплаши да не го разкъса. Протегна ръка към нея, макар да знаеше, че си бе отишла.
Изгубена. Завинаги изгубена за него.
Също както бе изгубил майка си. Също както бе изгубил сестрите си и баща си. О, богове, това бе толкова несправедливо.
Но животът никога не беше справедлив. Особено за мъж, който имаше задължения и отговорности. Мъж, който трябваше да извоюва уважение за себе си и сестра си с острието на меча си.
Той никога не е бил господар на живота си.
Извърна се от нея, възседна коня си и препусна към мястото на срещата с леля му и чичо му, където те трябваше да сключат брачния съюз между неговия клан и племето от галски келти, владеещо земите на север от техните. Този брак щеше най-после да сложи край на всички клюки и да принуди да замлъкнат мрачните пророци, които искаха някой друг да наследи трона.