— Знам, че не ме разбираш. Знам, че трябва да се подчиня и да се оженя за дъщерята на онзи галски келт, но няма да го направя. — Погледна към леля си с надеждата поне тя да разбере неговия обет пред Ниния. — Обичам Ниния. Не искам да живея без нея.
— Още си млад и глупав — заговори отново чичо му. — Същият си като майка си. Оставяш се да те командва сърцето ти. Ако провалиш тази женитба, никога няма да преживееш позора, същия както онзи, който ни навлече майка ти. Сам ще се убедиш, че никога няма да бъдеш нещо повече, освен жалък син на блудница. А сега се върни в залата и се ожени за Диърдри. Веднага!
— Nae — категорично отсече той.
— Боговете да са ми на помощ, Спиир, но ако провалиш тази женитба, ще те прогоня от клана.
— Тогава ме прогони.
— Nae — намеси се леля му и прекрати спора им.
Погледът й бе добил онова отнесено изражение, както ставаше, когато сякаш се пренасяше от този свят в друго, по-висше измерение.
— Тук са намесени боговете, Идиаг. Надникни в очите му. Ниния е неговата сродна душа. Те са предопределени да бъдат заедно.
Чичо му изруга.
— Това трябваше да бъде най-важният съюз за нашия клан — промърмори с горчивина. — Щеше да осигури мира между нашите народи и да гарантира, че никой няма да се съмнява в правата на Спиир като мой наследник. Но не мога да оспорвам волята на боговете. — Потупа Спиир по ръката. — Върви, Спиир. Отиди да съобщиш решението си на твоята Ниния, докато аз се опитам да спася каквото мога от тази среща. Да се надяваме, че ще успея да предотвратя войната.
Спиир примигна недоверчиво. За пръв път в живота му се случваше чичо му да прояви милост към него.
— Сериозно ли говориш?
Чичо му го изгледа с присвити очи.
— Момко, най-добре ще е да изчезнеш колкото можеш по-бързо, преди да се е пробудил здравият ми разум.
Спиир се втурна с вик към коня си. Но след миг се върна забързано при леля си, за да я прегърне. После прегърна и чичо си.
— Благодаря ти. Благодаря и на двама ви.
Пак се затича към коня си, колкото можеше по-бързо. Скочи на седлото. Заби токове в хълбоците на коня и трескаво го пришпори напред, за да се върне в земите на клана.
Спиир профуча с бясна скорост през гората. Черният му жребец се носеше право през храстите и тревите, разпръсквайки прах след копитата си. Лъчите на слънцето се процеждаха през клоните на дърветата и осветяваха бронята му, докато той пришпорваше жребеца все по-яростно.
Трябваше да стигне до своята Ниния…
8
Ниния въздъхна, когато майка й остави до нея протритата стара кошница с десетина отвратително вмирисани риби.
— Трябва ли да занеса това? — попита тя майка си умоляващо, с надежда за милост.
— Брат ти излезе за друга поръчка. Хората ще искат да си получат рибата. Хайде, върви, дете. Не искам да спорим повече.
Ниния стисна зъби, като пое кошницата. Как само мразеше всичко това. По-скоро би предпочела да бъде бита, вместо да влачи проклетата риба до дома на ковача, където без съмнение я очакваше Еала. Еала беше на нейните години, но се държеше така надменно, все едно произхождаше от знатно семейство, като това на Спиир. На момичето й доставяше огромно удоволствие да я унижава.
А днес Ниния не бе в настроение за това. Не и когато сърцето й бе толкова наранено от загубата на любимия. Навярно Спиир вече бе женен за друга. И никога вече нямаше да бъде неин.
Премигна, за да скрие сълзите си, преди да излезе от малката колиба, в която живееше с майка си, баща си и брат си. Тръгна към по-хубавата част на селото, която обитаваха останалите от клана, където благодарение на ветровете не достигаше вонята на риба, както и на ощавените кожи и закланите животни.
— О, Спиир — прошепна девойката, докато изтриваше сълзите си. Как щеше да преживее и един ден без него? През целия й живот той й бе помагал да понася мизерното си ежедневие. Винаги бе очаквала с нетърпение срещите им. Тръпнеше от вълнение при мисълта за споделения смях и закачки в любимото им място край езерото. Сега тези дни си бяха отишли завинаги.
Когато той се върнеше, щеше да има друга жена. Един ден неговата кралица щеше да роди детето му…