Сетивата на Зарек бяха изострени също като тези на Ахерон, а и бившият роб никога нямаше да допусне някой да го приближи, докато спи, той непременно щеше да го посрещне нащрек, готов да се защити.
Аш плъзна поглед по голия гръб на Зарек. В долната му част бе татуиран стилизиран дракон. Това бе единственият белег по гърба му, но Аш още помнеше времето, когато цялото тяло на Зарек бе изпъстрено с белези, толкова дълбоки, че бе потръпнал от ужас, когато ги бе видял за пръв път.
Като момче за изтезания в семейството на Валерий, Зарек бе отраснал с мрачната участ да бъде наказван всеки път, когато Валерий или братята му извършваха нещо нередно.
Белезите не бяха само по гърба му. Имаше и по краката, гърдите, ръцете и лицето. Белегът покрай ослепялото му ляво око беше толкова дълбок, че Зарек едва можеше да повдига клепача си. Белегът се спускаше и под окото му, с което придаваше на лицето му изкривено, уродливо изражение.
През целия си живот като човек Зарек силно накуцваше и не можеше да си служи добре с дясната ръка.
Когато за пръв път бе преобразен в Нощен ловец, Зарек дори не смееше да погледне Аш в очите. Стоеше, забил поглед в пода и изтръпваше при всяко движение на Аш.
Обикновено Аш предлагаше на всеки нов Нощен ловец да си избере дали да бъдат запазени физическите му белези, или да бъдат отстранени. Но в случая със Зарек не попита. Тялото на Зарек бе толкова сериозно увредено, че той веднага заличи белезите.
След това Ахерон се зае да го обучава как да се защитава.
Ученикът му усвои самоотбраната до съвършенство. Когато Ахерон приключи с обучението му, Зарек притежаваше такава ярост, че тя му придаваше невероятни сили.
За нещастие силите му го правеха труден за контролиране.
— Ще продължаваш ли да ме зяпаш, Велики Ахерон, или си готов за поредната назидателна лекция?
Аш въздъхна. Зарек още не се бе надигнал от пода. Лежеше там с гръб към него, подпъхнал ръка под главата си.
— Какво искаш да ти кажа, Зи? Сам знаеш, че не трябва да нападаш полицай. Да не говорим, че си нападнал не един, а трима.
— И какво трябваше да направя? Да им позволя да ми щракнат белезниците и да ме тикнат в затвора, където в килията да дочакам изгрева на слънцето?
Той не обърна внимание на злобата на Зарек.
— Какво се случи?
— Те видяха как убих деймоните и се опитаха да ме арестуват. Аз просто се отбранявах.
— Ако само се отбраняваш, не е необходимо да причиняваш мозъчно сътресение на първия противник, да счупиш ребрата на втория и да строшиш челюстта на третия.
Зарек се претърколи, изправи се на крака и го изгледа кръвнишки.
— Това, което ги сполетя, беше по тяхна вина. Трябваше да се отдръпнат, както им казах.
Аш посрещна със спокойно изражение погледа на Зарек, макар че бившият роб притежаваше способността да го разгневява по-бързо дори и от Артемида.
— По дяволите, Зи, уморих се да търпя упреците на Артемида, защото ти не можеш да се контролираш.
— Какво ви тревожи, Ваше Височество? Не можете да понасяте критика? Мисля, че така става, когато си израснал като благородник. Никога не си се тревожил, че могат да те критикуват за поведението ти. Всички мислят, че си съвършен. А ти, междувременно, през целия си живот си имал свободата да се забавляваш както си искаш. Можеш ли да ми кажеш какво те накара да станеш Нощен ловец? Някой ти е съсипал ботушите и не е бил наказан за прегрешението си?
Аш затвори очи и пребори до двайсет. Бавно. От опит знаеше, че броенето до десет не му стигаше, за да се успокои.
Зарек се заяждаше с него по познатия на всички злобен маниер. Бившият роб винаги го бе мразил, но Аш не го възприемаше лично, защото Зарек мразеше всички.
— Зная какво си мислиш за мен, о, велики Ахерон. Зная колко ме съжаляваш, но аз не се нуждая от това. Наистина ли допускаш, че някога ще забравя как ме погледна при първата ни среща? Стоеше там вцепенен, като по очите ти си личеше колко си ужасен, макар да се опита да го скриеш от мен. Добре, ти извърши едно добро дело. Почисти малкия си бездомен питомник и се постара той да изглежда прилично. Но не си въобразявай, че заради това ще ти ближа подметките или ще ти целувам задника. Дните на моето покорство приключиха.
Аш изръмжа глухо и гърлено, докато се бореше с желанието да сплеска този нахалник в отсрещната стена.
— Не ме дразни, Зи. Аз съм единствената преграда между теб и съществуването ти като мъртвец, което е толкова ужасно, че дори не можеш да си го представиш.