— Давай, тогава. Убий ме. Наистина ли си въобразяваш, че ми пука?
Не, не му пукаше. Зарек бе роден с желанието да умре. Такъв беше като смъртен човек, такъв си остана и като Нощен ловец. Но Аш никога повече нямаше да убие някой Нощен ловец и да го обрече на пъкленото съществуване Шадом. От опит знаеше колко ужасно е то.
— Обръсни си брадичката, отърви се от пиърсинга и дръж скрити проклетите си нокти. Ако си поне малко умен, ще стоиш настрана от полицаите.
— Това заповед ли е?
Аш използва силите си, за да вдигне Зарек от пода и грубо да го прикове към тавана.
— Престани да си играеш с късмета си, момче. До гуша ми дойде.
Зарек се засмя.
— Замислял ли си се да се хванеш на работа в Дисниленд? Хората ще ти плащат цяло състояние за подобни зрелища.
Аш изръмжа по-силно, като оголи кучешките си зъби пред безочливия негодник. Действително бе трудно да заплашва някой, който не ценеше нищо в живота. Докато се разправяше със Зарек, се чувстваше като родител на трудно за възпитание дете. Накрая Аш го спусна на пода, преди да се е поддал на изкушението да го удуши.
Когато краката му докоснаха земята, Зарек присви очи и с безгрижна походка се приближи до платнената си чанта, за да извади от там пакет цигари. Много добре знаеше, че не трябва да дразни атланта. Ако пожелаеше, Ахерон можеше да го унищожи за един миг. Но Ахерон все още бе запазил човечността си. Той действително изпитваше състрадание към другите — слабост, каквато Зарек никога не бе притежавал. Никой не даваше и пет пари за него, защо тогава той трябваше да е загрижен за някой друг?
Докато Зарек запалваше цигарата си, Ахерон се отправи към вратата, но после се обърна и каза:
— Талон ще патрулира около „Сентрал Стрийт“, така че искам ти да поеше зоната от „Джаксън Скуеър“ до „Еспланада Авеню“.
Зарек изпусна дима.
— Нещо друго?
— Дръж се добре, Зи. В името на Зевс, дръж се добре.
Зарек всмукна продължително от цигарата си, докато Ахерон отваряше вратата, без да я докосне, и напусна къщата.
Да се държи добре. Едва не се изсмя при тази заповед.
Не беше негова вината, че трудностите винаги го съпътстваха. Никога не се бе крил от опасностите. Отдавна се бе научил да поема ударите и болките, предназначени за него.
Стисна зъби, като си спомни последната нощ. Беше видял деймоните на улицата, точно когато бяха тръгнали към жилището на Съншайн. Чу ги как говорят за намеренията си да я наранят. Затова ги бе проследил, за да издебне удобния момент да се нахвърли върху тях, без някой да ги види.
Следващото, което помнеше, бяха четирите си рани от куршуми и един полицай, който му крещеше да не мърда от мястото си.
Отначало възнамеряваше да се остави да го арестуват, а после да позвъни на Ник да плати гаранцията му, но тогава един от полицаите го удари по гърба с палката си. И всичките му добри намерения отидоха по дяволите. Неговите дни като момче за изтезания отдавна бяха свършили. Никой повече нямаше право да го докосва.
Съншайн седеше пред колибата на Талон и работеше върху картината, поръчана й от Камерън Скот. Докато Талон спеше вътре, тя от часове се трудеше, като през цялото това време се опитваше да си обясни защо още е с него в блатото. Защо миналата нощ бе дошла тук с него, когато трябваше просто да се прибере при братята си. Видението й за общото им минало наистина я беше изплашило.
Тя е била послушната му, безкрайно предана жена, нещо като средновековна Джун Клийвър10… Съншайн потръпна. Не искаше да бъде ничия жена. Никога вече.
За една жена женитбата беше загубена работа. Беше научила този урок много добре от бившия си съпруг — мъжете не искаха толкова да имат жена, колкото прислужница, с която на всичкото отгоре да могат да правят секс.
Художник като нея, Джери Гейген изглеждаше напълно идеалният партньор за нея. Запознаха се в художествената академия и тя се влюби в мрачния му, мистериозен готически шик.
Тогава го обичаше безумно и не искаше да се разделят дори за ден. Вярваше, че с Джери са сродни души и ще си останат такива до края на живота им. Предполагаше, че той ще разбира нуждата й да твори и ще я уважава, като й осигурява простор, за да израсне като творец.
Оказа се обаче, че Джери искаше от нея тя да се грижи за него, докато той израства като творец. За него нейните нужди и желания винаги оставаха на заден план. Бракът им продължи само две години, четири месеца и двайсет и два дни.