Все пак не всичко беше лошо. Част от нея още го обичаше. Беше се наслаждавала на компанията му; радвала се бе да има до себе си някой, който да споделя живота си с нея, но не искаше да се връща назад и да бъде отговорна за чорапите на някой друг — когато едва си спомняше къде е сложила своите. Да зарязва рисуването си и да търчи до магазина, защото някой е забравил да си купи яйцата, които използваше за домашно направените си бои.
И винаги тя трябваше да променя плановете си. Нейната работа можеше да почака. Джери никога в нищо не отстъпваше от своето.
Не искаше отново да се загуби като личност заради някой мъж. Искаше си своя живот. Своята кариера.
Талон беше фантастичен мъж, но й се струваше, че е особняк като нея. Самотник, който държеше на това никой да не се намесва в живота му. Бяха си прекарали страхотно, но бе сигурна, че не си подхождат. Съншайн предпочиташе да става сутрин рано и да рисува на дневна светлина. Талон пък будуваше по цяла нощ. Тя обичаше тофу и овесени ядки с орехи и мед. Той предпочиташе нездравословна храна и кафе.
Двамата с Джери се придържаха към еднакъв дневен режим, харесваха едно и също, а ето какво се получи. Щом те не успяха да се разберат, това определено не вещаеше нищо добро за отношенията между нея и Талон.
Не, тя трябваше да се върне към своя начин на живот.
Веднага щом той стане и се нахранят, ще му каже, че се прибира в дома си.
Талон въздъхна в съня си. Много време бе минало от последния път, когато беше сънувал жена си. Дори не смееше да я сънува. Мислите за Ниния винаги разкъсваха сърцето му.
Но днес тя бе с него. В сънищата, където можеха да бъдат заедно.
Със свито гърло той гледаше как Ниния седи пред огнището в дома му, с тяхното бъдещо дете в заобления си корем, за което тя шиеше дрешки. Дори и след петгодишен семеен живот, дори и след като цял живот се бяха обичали, тя все още караше кръвта му да кипи, а сърцето му да прелива от любов. Израснал под строгия надзор на чичо си и сред презрението на клана си, той намираше утеха само при нея. Само тя можеше да го накара да се чувства обичан.
Заслуша се в нежния й глас, докато тя тананикаше същата люлчина приспивна песен, която навремето майка му припяваше, докато той беше съвсем малко дете. О, богове, колко се нуждаеше от нея. Сега дори още повече, отколкото преди. Беше така изтощен от нескончаемите битки, от непокорството на хората му след смъртта на чичо му. Измъчван от неспирното шушукане за майка му и баща му.
Той бе млад мъж, но тази нощ се чувстваше остарял. И студен.
Докато не погледна към Ниния. Тя стопляше душата му и правеше всичко да изглежда по-добре.
Колко я обичаше за това.
Пристъпи напред и приклекна пред стола й, за да отпусне глава в скута й. Обви ръце около нея, макар да не трябваше да я притиска силно. Почувства как бебето в нея изрита ръката му в знак на протест.
— Ти се върна — промълви тя нежно и прокара ръката си през косата му.
Той не проговори. Не можеше. Обикновено първо измиваше кръвта от бронята и тялото си, преди да я потърси, но мъката, натрупана през този ден, все още бе прекалено неугасима в сърцето му. Имаше нужда да усети нежното й, утешително докосване. Нуждаеше се от успокояващото потвърждение, че тя е в безопасност и още е с него. Защото единствено тя можеше да успокои пулсиращата болка в сърцето му.
Леля му бе мъртва. Жестоко измъчвана и осакатена. Той бе намерил тялото й, когато отиде да я види, защото тя не се появи за обяда. И цяла вечност да останеше на тази земя, никога нямаше да заличи от спомените си грозната гледка. Щеше да живее в него заедно със спомена за майка му, издъхнала в ръцете му.
„Това е проклятието на боговете — бе прошепнал Парт по-рано тази вечер, без да подозира, че Талон е толкова наблизо, че може да го чуе как говори на брат си. — Той е син на блудница. Тя легна с един друид, за да зачене от него и така постави началото на една прокълната кръвна линия. И сега всички ние трябва да плащаме за този грях. Боговете ще накажат всички нас.
— Да не смяташ да предизвикаш Спиир на бой и да претендираш за водачеството на клана?
— Само един глупак може да се опита да предизвика воин като него. Дори и самият Кукулайн не може да го победи.
— Тогава по-добре се моли на боговете той никога да не те чуе.“
Талон стисна очи, опитвайки се да заглуши шепненето, което го преследваше през целия му живот.