— Спиир? — Ниния погали лицето му. — Всички ли са мъртви?
Той кимна. След като прибра тялото на леля си у дома, той събра хората си и препусна към клана на галите на север. Беше открил един кинжал до трупа й и мигом бе разбрал кой е виновен за смъртта й.
— Аз наистина съм прокълнат, Нин. — Думите заседнаха в гърлото му. След като цял живот се бе опитвал да докаже на другите, че не е прокълнат заради родителите си, сега той бе прокълнат заради своите деяния. — Трябваше да се вслушам в теб, когато чичо ми умираше. Никога не трябваше да си отмъщавам на северния клан. А сега мога само да тръпна от страх заради следващото наказание, което ще ми изпратят техните богове.
Но в сърцето си вече знаеше какво ще е то. На света за него нямаше нищо по-ценно от жената, която държеше в прегръдките си. Тя щеше да умре. Заради него.
Всичко беше по негова вина. Абсолютно всичко. Именно той бе навлякъл на главите им гнева на северния клан. И вече нямаше как да го спре. Нямаше как да я задържи до себе си. Болката бе по-силна, отколкото той можеше да понесе.
— Трябва да поднеса жертвоприношение на Мориган, но друидите ми казаха, че няма да е достатъчно. Какво още мога да направя?
— Може би този набег е за последно. Може би сега вече всичко ще свърши.
Така се надяваше и той. Защото в противен случай…
Nae, не можеше да изгуби своята Ниния. Боговете можеха да вземат всичко друго, само не и нея…
Талон простена, когато сънят му се измести напред, в бъдещето. Държеше жена си, докато тя се мъчеше в родилни болки, за да дойде тяхната рожба на този свят. И двамата бяха целите в пот заради силния огън и часовете, изтекли в мъчителни усилия. Акушерката отвори един прозорец и остави вътре да нахлуе студен полъх от неспирно сипещия се навън сняг.
Ниния винаги бе обичала снега. Студеното време им вдъхна надежда, че може би всичко ще мине добре. Може би бебето ще бъде новият шанс за всички тях.
— Напъвай! — нареди акушерката.
Ноктите на Ниния се впиха в ръцете му, когато тя се вкопчи отчаяно в него и изкрещя. Талон силно притисна буза до нейната и зашепна в ухото й:
— Ще те спася, любов моя. Никога няма да ти позволя да умреш.
Ниния простена още по-силно, а после внезапно се отпусна, когато техният син се появи на бял свят и бе поет от ръцете на акушерката. Тя се засмя, когато той я зацелува по бузата и още по-силно я запрегръща.
Обаче радостта им бе за кратко, понеже новороденото не реагираше на опитите на акушерката да го събуди.
— Бебето е мъртво. — Думите на жената отекнаха зловещо в главата му.
— Nae! — изрева той. — То спи. Събуди го.
— Nae, мой triath11. Детето е мъртвородено. Наистина съжалявам.
Ниния заплака в ръцете му.
— Толкова ми е мъчно, Спиир, че не можах да ти дам син. Не исках да те разочаровам.
— Ти никога не си ме разочаровала, Ниния. И никога няма да ме разочароваш.
Ужасен, със сърце, раздирано от мъка, Талон притисна Ниния още по-близо, докато акушерката изми и облече телцето на сина им. Не можеше да откъсне поглед от рожбата им. Неговият син имаше десет малки пръстчета по ръчичките си, както и десет чудесни пръстчета на крачетата. И гъста, черна коса. Лицето му бе спокойно. И съвършено красиво.
Защо не оживя това дете? Защо нито веднъж не пое дъх?
Стиснал до болка зъби, за да сподави страданието си, Талон се напрегна, за да заповяда мислено на детето да се събуди. Мълчаливо нареди на сина си да изплаче като всяко новородено, за да живее.
Как можеше едно толкова съвършено създание да не диша? Защо бебето не помръдна, не изплака дори? Та той бе техният син. Тяхното прекрасно бебе. Нямаше причина това дете да не живее, да не е добре. Никаква друга причина, освен глупостта на Талон.
Самият той бе убил собствения си син.
Сълзи напираха в очите му. Колко пъти бе държал ръката си върху корема на Ниния и бе усещал силните ритници на сина си, изпълнен с бащина гордост? Брояха дните до раждането му. Споделяха надеждите и мечтите си за него. А сега никога нямаше да опознае момчето, което вече бе спечелило сърцето му. Никога нямаше да го види да се усмихва, да пораства.
— Толкова съжалявам, Спиир — шепнеше Ниния отново и отново, облята в горчиви сълзи.
Той я прегърна силно и зашепна утешителни думи. Трябваше да бъде силен заради нея. Сега тя се нуждаеше от него. Като я целуна по бузата, Талон преглътна сълзите си, преди да продължи да я утешава.