Тя изсъска на Бет да се маха, затръшна вратата и остави принадлежностите си в ъгъла.
Талон я гледаше заинтригувано, особено след като дънките й очертаха толкова идеално дупето й, когато се наведе.
— От кога си станала? — попита той.
— От няколко часа. А ти?
— Току-що се събудих.
— Винаги ли спиш толкова до късно? — полюбопитства тя.
— Да, особено след като цяла нощ съм будувал.
Съншайн му се усмихна.
— Мисля, че придаваш съвсем ново значение на понятието нощна птица.
Младата жена седна на рогозката до него и изтри в дънките си изцапаните си с боя ръце, с което привлече вниманието му към добре очертаните й изящни форми. Той тутакси си представи колко приятно ще бъде да плъзне ръка по вътрешната страна на дънките към центъра на тялото й…
Мисълта го накара да се възбуди.
— Искаш ли да ти приготвя нещо за закуска? — попита тя. — Няма много продукти в кухнята, за които да може да се гарантира, че няма да те убият или да те разядат, но мисля, че ще успея да спретна един омлет от белтъци.
Талон направи гримаса при мисълта за вкуса на омлета от белтъци. Вероятно ще бъде по-ужасен и от соевото сирене. Господи, някой трябваше да научи тази жена как се прави шоколадов крем. И мигом му хрумна още нещо — какъв вкус ще има Съншайн, ако я полее с шоколад. Жалко, че нямаше шанса да я пробва през изминалата нощ.
Тя продължи тирадата си, без да подозира какви мисли го вълнуваха в момента:
— Не си ли чувал за пшеничени трици? Или за пълнозърнест хляб?
— Не, не съм. — Той плъзна длан по ръката й до врата й, където с връхчетата на пръстите си усети мекотата на кожата. Хм, колко много обичаше да докосва плътта й.
Тя продължи с лекцията:
— Знаеш, че ако продължаваш да се храниш така, ще бъдеш безкрайно щастлив да доживееш още трийсет години. Кълна се, че в една шоколадова фабрика има много повече хранителни продукти, отколкото в твоята кухня.
Талон само се усмихна. Защо бе така очарован от нея? Слушаше я в захлас, докато тя му изнасяше лекцията си, и вместо да се ядоса, само й се наслаждаваше. Хубаво беше да има някой, който да е до такава степен загрижен за него, че да го съветва с какво да се храни.
— Какво ще кажеш да си гризна малко от теб?
Съншайн млъкна насред изречението. Преди да успее да измисли какво да му отговори, той я притегли към себе си и превзе устните й.
Младата жена простена от удоволствието да усеща силното му тяло до своето. От насладата да го вкуси. Почувства възбудата му, притисната в бедрото й.
Следващото, което помнеше, бе как той я положи по гръб на рогозката и се наведе над нея, за да разкопчае суичъра й. Гърдите й се напрегнаха в очакване на докосването му.
— Ти си толкова талантлив в умението да ме разсейваш — призна му.
— Такъв ли съм? — попита Талон, докато обсипваше с целувки вдлъбнатината между двете й гърди.
— Ъ-хъм — задъхано изрече тя.
Тръпки пробягаха по цялото й тяло, наслаждаваше се на горещия му дъх върху кожата си и ръцете му, нежно милващи гърдите й. Тя прокара ръце през разрошената му коса, за да го задържи по-близо към себе си, а плитките му се плъзнаха по кожата й, като я гъделичкаха. Тялото й пулсираше, цялото пламнало, копнеещо за влудяващото му докосване.
Талон затвори очи и вдъхна сладкото ухание на кожата й. Толкова беше топла и мека. Толкова женствена. Прокара ръка по прекрасната й загоряла кожа, докато вкусваше врата й с език и зъби. О, как му харесваше да усеща вкуса на тази жена. Да я усеща под себе си, преливаща от страст.
Ръката му обходи черната дантела на сутиена й, като стисна нежно гръдта й и тя простена от наслада. Краката й се търкаха в неговите. Никога не бе обичал да усеща допира на дънки до тялото си, но когато Съншайн бе облечена с дънки, нямаше нищо против.
Разкопча отпред сутиена й и освободи гърдите й с търсещата си ръка. Прокара длан по набъбналите й зърна, очарован от допира. После се наведе, за да ги обсипе с целувки.
Съншайн притисна главата му и изви гръб в изящна дъга. Той вкуси едната й гърда с езика си, като я дразнеше и смучеше, докато не й се прииска да закрещи от удоволствие. Сякаш той знаеше някакъв таен начин да й доставя чувствен екстаз с най-лекото докосване. И докато той я държеше в прегръдката си, се случи нещо странно. Тя мигом се пренесе назад в миналото…
Видя Талон да я прегръща, точно както сега. Само че беше късна пролет и двамата лежаха в някаква гора, край едно тихо езеро. Тя се страхуваше да не ги хванат и в същото време изгаряше от копнеж по него. Дълбоките му кехлибарени очи бяха потъмнели от страст, докато се бе надвесил над нея, опрян на едната си ръка, за да може с другата да развърже корсажа на роклята й.