— Повярвай ми — поклати глава Талон, — точно сега тези момчета би трябвало да са будни. — Обърна се към сестра си. — Киара, къде е Ахерон?
— Киара? — учуди се Съншайн. — Ахерон? Какво говориш?
Киара не обърна внимание на намесата й.
— В момента той е с Артемида, но се тревожи за теб.
— А ти защо не дойде по-рано? — попита Талон.
— Не можах. Нещо блокираше пътя ми към теб.
— Откога започна това?
— Не зная. Нещо като невидима сила е обгърнало всичко около теб. Някакво мрачно зло.
— С кого говориш? — попита Съншайн.
— Съншайн, моля те, след малко ще ти обясня. Първо се нуждая от няколко отговора. — Отново погледна към Киара, която оглеждаше с любопитство Съншайн. После отиде до нея и отпусна ръка на рамото й.
— Какво беше това? — стресна се Съншайн, цялата изтръпнала.
Киара отскочи назад, сякаш допирът й до Съншайн я бе поразил като удар.
— Ниния — пророни задъхано сестра му, погледна го удивено, после се намръщи.
Нещо в него го застави да изкрещи в знак на отрицание. Този път, като заговори на Киара, той прибягна до родния си келтски език.
— Nae, не е тя. Не е възможно.
— Възможно или не, но е тя, brathair. Тя притежава душата на Ниния. Не я ли почувства?
Талон се втренчи в Съншайн. Сърцето му заби лудо. Можеше ли това да е истина? Загърна по-плътно одеялото около бедрата си и пристъпи към мястото, където стоеше Съншайн, притиснала длани към лицето си. Той повдигна главата й нагоре, за да може да надникне в тъмните й очи.
Усещаше я, въпреки че го отричаше. Беше го доловил още в първия миг, когато я видя на светлината на уличната лампа. В най-дълбокото кътче на съзнанието си през цялото време знаеше, че тя е неговата Ниния. Знаеше го от първия път, когато я вкуси.
При това разкритие ръцете му се разтрепериха.
— Как е възможно? — запита се той.
Но в сърцето си вече знаеше отговора. Камул му я бе изпратил. Тя бе тук, за да го унищожи отново.
Гърдите му се стегнаха дотолкова, че не можеше да диша. Ето защо бе толкова привлечен от нея. Ето защо не искаше да я изостави. Камул искаше тя да го съблазни, за да може Талон да види как тя ще умре още веднъж. В ръцете му.
Затворил очи, Талон притисна Съншайн до себе си и я прегърна здраво, разкъсван от желанието да се пребори с боговете от небето и земята, само и само да я задържи, макар да знаеше, че накрая ще загуби тази битка. Никой не можеше да победи един бог.
Съншайн се размърда в опит да се освободи от смазващата му прегръдка, за да си поеме дъх.
— Талон, плашиш ме. Какво става?
— Няма нищо. Просто трябва да те заведа у вас.
„Далеч от мен, преди боговете да са разбрали, че си тук и да решат да те накажат заради това.“
— Спиир? — обади се Киара, но гласът й сега прозвуча от далеч. — Не мога да остана. Отново ще ме прогонят от тук.
— Киара?
Но тя вече бе изчезнала.
Талон потисна емоциите си. Точно сега не можеше да си позволи да им се поддаде. Толкова много неща имаше да свърши, така че се нуждаеше от всичките си сили, за да посрещне предизвикателството да опази Съншайн. Да не говорим, че трябваше да разбере какво блокираше силите на Киара и телефона на Ахерон. Държеше в ръцете си живота на Съншайн. Но този път нямаше да я разочарова.
Талон стисна зъби, обзет от яростното желание да можеше да промени историята.
„Остани с мен, Спиир, моля те, не тръгвай с желание за отмъщение в сърцето си.“
Ако се бе вслушал в думите на Ниния през онзи ден, когато чичо му бе убит, животът му щеше да поеме в съвсем друга посока. Но тъй като бе смазан от скръб и ярост, той не изпълни молбата на Ниния, пък и тя не посмя повече да спори с него. Както винаги, Ниния се бе отдръпнала, за да го остави да следва своя път. Той бе препуснал направо към северното галско племе и го бе опустошил, без да подозира, че както той, така и галите са жертва на заговор.
Когато узна истината, вече бе прекалено късно да се извинява. Галите бяха закриляни от бога на войната Камул. Вожд на племето им бе синът на Камул. Гневът на бог Камул още влияеше върху живота на Талон.
„Ще съществувам само, за да те видя да страдаш…“
И богът удържа на обещанието си.
Не, той не можеше да се бори с Камул и да го победи. Като Нощен ловец беше силен и могъщ, но не чак дотам, че да може да убие един бог. Всъщност с него бе свършено, освен ако Съншайн не се върнеше към живота си, като напусне неговия, и то веднага.