Талон я изгледа неразбиращо, като пое розовото й одеяло и възглавницата.
— Какво е това?
— Докато не се изясниш с мен, ще спиш на дивана.
— Шегуваш се.
— О, не. Ни най-малко. Няма да те допусна в леглото си, докато не ме допуснеш в главата си.
Талон съвсем се смая, когато тя отиде до отсрещната стена и спусна щорите.
— Нали ти казах за Улф — припомни й той.
Съншайн се обърна към него със сърдито изражение.
— Ти ми даде само едно име. Ооо! Голямо откровение, нали? Е, моите най-добри приятелки са Трина Деверо и Селена Лорънс. Какво ти разкрива това за мен? Нищо. Нищичко. Нула. Зеро. Означава само, че имам някого, на когото мога да позвъня, когато съм ядосана за нещо. И, повярвай ми, ако вече не бе станало толкова късно, сега като луда щях да звъня на една от тях.
Талон изръмжа, но това не я смути. Беше твърде ядосана.
— Тогава ми кажи още нещо за този твой Улф — заговори тя по-бавно, като пристъпи крачка към него. — Какво работи? В Ню Орлиънс ли живее? Женен ли е?
— Живее в Минесота и не е женен.
Съншайн изглеждаше доволна, но все пак го изгледа остро.
— А как се запозна с него?
На Марди Гра, преди сто и две години, когато Улф се бе преместил временно в града заради някаква задача — което обаче той никога не би могъл да каже на Съншайн. Вместо това само въздъхна тежко.
— Отдавна се познаваме.
— Ооо! — отново изфуча тя. — Такива отговори могат да ти помогнат в кариерата, но никога няма да те върнат в леглото ми. И определено няма да ти помогнат да припариш до тялото ми.
— Не се държиш разумно.
— Ха!
Това бе толкова несправедливо. Той се опитваше да я защити, а тя го разпитваше за неща, които нямаше как да й обясни. Отказваше му достъп до тялото си, защото той не искаше да я види наранена. Как можеше да се държи така с него?
Разгневен от непоклатимото й упорство, той изкрещя:
— Аз съм твой съпруг!
Съншайн изсумтя и го погледна слисано.
— Не и в този живот, драги. — Вдигна лявата си ръка и я завъртя пред него. — Не виждам венчална халка на пръста ми. И последния път, когато проверих, ти не се появи в града на седлото на черния си боен кон, за да ме грабнеш и да ме помолиш да бъда твоя до гроб.
При думите й Талон изстина.
— Ти помниш това?
Когато кимна, изглежда част от гнева й се стопи.
— И искам да зная как така ти го помниш.
Той захвърли одеялото и възглавницата на дивана и сломено се стовари върху него.
— Казах ти вече, че не мога да ти кажа.
— Тогава лека нощ, скъпи. Желая ти приятни сънища.
Пристъпи към него, за да го целуне по бузата, преди да се отправи към спалнята си.
Отхвърлен толкова безцеремонно, Талон остана да гледа безпомощно как тя дръпва с царствен жест завесата под носа му. Тази жена умееше да го накара да пламне, но този път не беше по приятния начин.
Направо побесня.
Особено когато тя светна лампата на нощното си шкафче и той можеше ясно да види тялото й през тънкия плат. Сърцето му се разтуптя. Не можеше да откъсне очи от нея, докато тя смъкваше дрехите от чувственото си тяло, за да се мушне гола в леглото си.
Можеше само да си я представя как лежи там, изтегнала знойните си бедра сред розовите чаршафи. С копнеж видя в мислите си как лежи на една страна, а ръката й докосваше леко и отчасти закриваше тъмното зърно на лявата й гърда. Голият й гръб, щедро изложен на жадния му поглед, както и косата й, разпиляна около главата й, сякаш го очакваше да легне в леглото и плътно да се притисне в нея.
Щеше да плъзне ръка по бедрото й, за да обхване меката й плът, да повдигне крака й, да я разтвори, така че да може да се потопи дълбоко в нея изотзад. О, да, сякаш чувстваше как сладкото й меко дупе се притиска към слабините му, а той се плъзга навътре и навън в горещото й тяло. Сякаш усещаше главата й под брадичката си, докато заравя ръка между бедрата й и я гали с пръсти, като в същото време я люби сладко и нежно. Уханието й на пачули ще го обгръща отвсякъде, а тя ще се извива от докосването му и ще стене от екстаз.
Всички хормони в тялото му мигом се събудиха. Слабините му се втвърдиха, изгарящи от желание по нея. Ниния никога нямаше да му причини това. Никога не му бе отказвала тялото си. Нито веднъж. От него се искаше само да свие пръст и да вдигне вежди и съпругата му с радост се озоваваше в обятията му.