Точно сега тя му липсваше повече от всеки друг път.
— Съншайн?
— Не, Талон — твърдо го отряза тя, като изгаси светлината. — Отговорът все още е „не“.
— Нищо не съм те попитал.
— Позната ми е тази нотка в гласа ти, когато изговаряш името ми. Зная какво искаш. И ти знаеш какво искам аз. Можеш ли да отгатнеш кой от нас пръв ще се предаде? — Замълча за кратко, преди да добави: — И само за протокола, това няма да съм аз.
Талон изруга тихо. В този живот тя бе толкова дяволски твърдоглава. Какво се бе случило с неговата кротка Ниния, която му даваше всичко, което искаше, когато го поискаше? Чудесно, тогава ще я остави да си лежи там, необезпокоявана и гола.
Тялото му се стегна от последната дума. С охкане той се извъртя с лице към облегалката на дивана, така че да не може повече да я вижда. Той бе зрял мъж, можеше да се справи с това. Можеше да се контролира.
О, хиляди дяволи! Досега никоя жена не го бе отхвърляла. Беше мъчително и вбесяващо.
Заби юмрук във възглавницата, щом се възбуди още повече. Беше прекалено едър за този диван и му бе адски неудобно, но трябваше да спи тук или да умре.
Съншайн слушаше как Талон се върти на дивана. Почти й стана мъчно за него. Почти.
Но беше уморена от тайните му. Изтощена от загадъчните му игри. Достатъчно бе ровила из колибата му, за да се увери, че най-вероятно не беше наркодилър, особено след като нямаше дори една бутилка „Тиленол“, но за сметка на това пък притежаваше всички видове от най-интересните електронни джаджи. Имаше много кожени дрехи, вносна бира и ужасно много дивидита — достатъчно, за да се потопи с тяхната тежест един боен кораб. Да не говорим за странните оръжия, които откри. Някои от тях бяха много старинна изработка.
Имаше нещо много странно в живота му и докато не разбереше какво е то, нямаше да се доближава до него. Дължеше го на самата себе си — да научи повече за него, преди да позволи на жадните си за него очи отново да я отклонят от правия път.
Обърна се в леглото и си заповяда да заспи. Утре трябваше да работи. За разлика от него тя не разполагаше с неограничени доходи.
12
— О, я виж кой се е върнал.
Съншайн остави книгата, която четеше, и се усмихна на Селена, която добута малката си количка до нея. Облечена в широка пурпурна рокля и черна пелерина, Селена паркира количката си отдясно на сергията на Съншайн с керамика и скици. Веднага се зае да подрежда масичката си с картите и пособията си на гледачка.
— Зная — отвърна Съншайн замислено, като отбеляза страницата, до която бе стигнала в любовния роман „Родени в грях“, преди да остави книгата настрани. — През последните дни бях доста заета. Съжалявам.
Селена разстла тъмнолилавата покривка върху масичката си за гледане на карти.
— Е, ще науча ли най-после и аз нещо за този момък? Искаш ли да ти хвърля едни карти?
Съншайн въздъхна, като стана от стола си, за да помогне на Селена да подреди картите.
— Не зная много за него, освен че е русокос гигант, рокер, бог на секса, който не яде нищо, освен вредни храни, притежава куп пари, живее в блато, познава зет ти, Кириан… О, да, познава и съпруга на Грейс.
Лицето на Селена пребледня. Погледна сепнато приятелката си.
— Талон? Срещала си се с Талон? И то повече от един път?
Съншайн застина, разкъсвана между възбудата и тревогата.
Селена не изглеждаше никак добре. По-скоро като че ли й бе прилошало от тази новина.
— Ти го познаваш? — попита тя невярващо.
Крайно смутена, Селена бързо се озърна наоколо.
— О, боже, моля те, моля те, кажи ми, че той не е половият атлет, който бил блъснат от карнавална платформа за Марди Гра. Моля те, кажи ми, че мъжът, за когото си фантазирах, не е Талон. За бога, аз съм вечеряла с него.
— Добре, няма да ти кажа, че е той, но… е той. Не е ли страхотен?
— О, господи — изпъшка Селена. — Чувала съм слухове за него, но кой знае дали действително са верни? Не мога да повярвам.
Съншайн изпита облекчение. Най-после бе намерила кой да й даде някои отговори, при условие, разбира се, че успее да ги изтръгне от Селена. А изглежда тя нямаше намерение да бъде много словоохотлива.
— Лейни, по-добре изплюй камъчето. Веднага ми разкажи всичко, което знаеш за него.
Селена отвори уста, но само като видя решително вирнатата й брадичка, Съншайн разбра какво се канеше да й каже.