— Да не си посмяла да ми пробуташ, че нищо не можеш да ми кажеш — заплаши я тя, преди приятелката й да продума. — Същото го чух достатъчно много пъти от самия него.
Селена затвори уста.
— Ами, той по начало е добро момче. Не е от обичайните безработни и има бъдеще. Наистина дълго бъдеще.
— И какво още?
Селена стисна устни.
Съншайн разтвори сгъваемия стол, върху който сядаха клиентите на Селена, и се настани до нея.
— Хайде, Лейни. Аз наистина, ама наистина харесвам този мъж. А той ме подлудява с това, че нищо не ми казва. Дори и рождения му ден не знам. Така че, какво ти е известно за него?
— Не бива да казвам, Съни. Заклела съм се да пазя тайна.
— Пред кого си се заклела?
Селена постави на масичката кутията с картите таро.
— Не бива да казвам — повтори.
— Какъв е той? Да не е мафиот?
— О, не — веднага отрече Селена с тревожен тон. — В сравнение с тях мафиотите са направо бойскаути. Никой не може безнаказано да се изпречва на пътя на тези момчета.
„Някой по-лош от мафията?“
— Кои са те?
— Виж какво — отклони Селена отговора си. — Нека да кажем само, че той работи нещо като Табита.
Съншайн се намръщи.
— Занимава се с дамско бельо? Не ми прилича на мъж, който продава такава стока.
— Не, глупаче. Говоря ти за онова, което Таби върши през нощта.
Устните на Съншайн оформиха едно малко „О“, когато се досети.
— Той е убиец на вампири?
— Да, при това наистина много добър.
Това обясняваше защо се бяха срещнали в онази алея. Само дето онези, които я нападнаха, никак не приличаха на вампири. По-скоро приличаха на юпита.
— Тук се крие нещо много повече, нали? — попита Съншайн.
Селена кимна.
Съншайн се усмихна дяволито.
— И ти, моята най-добра приятелка на този свят, моята духовна сестра, която е готова да сподели с мен всяка топка от сладоледа „Чънки Мънки“, с която си разменяме имейли за готини, мускулести мъже веднага, щом ги видим; жената, която ме накара да нося онази бухнала зеленикава шаферска рокля с къдрички, която добави поне седем кила към бедрата ми, ще ми кажеш всичко, което знаеш, нали?
Селена се вцепени.
— Не е честно, а роклята не беше зеленикава, а бледозелена.
— Беше грозна, лимоненозеленикава. В нея приличах на гаден шамфъстък. Но сега не говорим за това. Ще ми изпееш всичко, защото в любовта всички средства са позволени.
Съншайн не беше сигурна коя от двете остана по-смаяна от последната част на изречението.
— Какво? Да не би да ми казваш, че обичаш Талон?
Съншайн се опита да сложи в ред чувствата си към Талон. Толкова много негови качества обожаваше, така силно копнееше за него, ала в същото време не знаеше нищо за него — кой е бил той и какъв бе сега. Знаеше единствено как изтръпва щом го погледне. Чувствата й бяха толкова силни, че й се искаше още в този миг да се втурне към дома си, за да бъде с него.
— Честно, Селена, не зная. Всеки път, когато съм с него, се чувствам толкова жива. Толкова стоплена и закриляна, сякаш нищо на света не може да ме засегне или да помрачи щастието ми. Той просто ми пасва. Зная, че звучи налудничаво…
Съншайн млъкна и сведе поглед към масичката и количката на Селена, запълнени с дреболии, камъни с магически руни и картите таро. Това й припомни, че за приятелката й лудостта бе част от професията й. Съншайн се взря в лицето й, опитвайки се да я накара да я разбере.
— С Талон сме били женени в друг живот.
Очите на Селена станаха мрачни. Когато заговори, гласът й бе спаднал до шепот.
— А Талон знае ли?
Съншайн кимна.
— Снощи, когато му заповядах да спи на дивана, той ми каза, че съм му жена.
— Спал е на дивана?
— Е, това е дълга история.
Селена обърна една от картите. Погледна я — беше картата на смъртта. Веднага вдигна очи към Съншайн.
— А каза ли ти, че това е било в негов предишен живот?
— Не. Всъщност, когато го сънувам, аз изглеждам различно, но не и той. Дори има същите татуировки и това е най-странното. Аз даже помня как му ги направиха. Вече си мисля, че съм си загубила ума.
Селена хвана ръката на Съншайн и я стисна леко, със симпатия.
— Не, скъпа. Не си загубила ума си, поне не и за това.
— Тогава какво става с мен?
Селена се огледа, след което се приближи още повече към Съншайн и снижи глас, като че ли се опасяваше да би някой да ги подслушва.