— Съни, кажи ми честно, какви са намеренията ти спрямо Талон?
Въпросът й подразни Съншайн.
— Ти каква си му? Неговото мамче? Обещавам, че на сутринта ще се отнасям с уважение към него.
Селена завъртя очи.
— Това наистина е сериозно, Съншайн. Твоята настояща тръпка си играе с едни наистина много лоши създания, които няма да се поколебаят да ви убият, ако решат, че ти или той може да ги разкриете.
Съншайн потрепери от зловещата нотка в гласа на Селена. Това не вещаеше нищо добро.
— Той е вампир, нали? Знаех си!
— Не точно вампир.
— И той така ми каза. Тогава ще те попитам това, което попитах и него — какво означава „не точно вампир“?
— Той е Нощен ловец.
Съншайн остана изумена, че най-после бе получила отговор. Разбира се, отговорът въобще нямаше смисъл, но все пак беше дългоочакваното начало.
— И това би трябвало да означава…?
— Безсмъртен убиец на вампири, който е продал душата си заради отмъщение.
Ледена тръпка пропълзя по гръбнака й.
— На кого е продал душата си? На дявола?
— На богинята Артемида.
Съншайн се намръщи. Това бе последното, което очакваше да чуе. Но като се имаше предвид колко странен бе целият този разговор, от нищо не би трябвало да се изненадва.
— Шегуваш се, нали?
Селена бавно поклати глава в знак на отрицание.
— Само че в това няма смисъл. Искам да кажа, че няма толкова много вампири на този свят, нали? Така че колко много може да са Нощните ловци? Той единственият ли е?
Още преди Селена да заговори, Съншайн се досети от изражението й, че отговорът няма да е приятен.
— Има хиляди Нощни ловци и безброй вампири. Или казано по-точно, тях ги наричат деймони, понеже това название обхваща повече неща, отколкото думата вампир.
Съншайн седеше вцепенено, докато се напрягаше да проумее казаното от Селена.
— Това не го разбрах. Искам да кажа, че винаги съм вярвала, поне на теория, в съществуването на вампири, но не и от плът и кръв. Трудно ми е да повярвам, че навън бродят толкова много от тях, че да се нуждаем от ловци на вампири. — Кръстоса поглед със Селена. — Не се обиждай, но винаги съм си мислела, че сестра ти Табита е малко откачена.
Селена тихо се засмя.
— Такава е, но сега темата ни на разговор е друга.
Съншайн се опита да осмисли това, което Селена й разказа. Още не бе сигурна дали да вярва на думите й. Възможно ли бе Талон да е безсмъртен убиец на вампири? Но да, това обясняваше много неща, макар и по един доста странен начин. Много неща.
О, господи, той наистина беше убиец на вампири!
Прилоша й.
— Откъде са се взели вампирите? — попита тя Селена. — Демони ли са или са създадени от хора, също както във филмите?
Селена замълча, преди да заговори по-спокойно.
— Добре, остави ме да ти изнеса един кратък урок по история и да видим дали ще ти помогне да проумееш повече за всичко това. Преди много хиляди години били създадени две раси — хората и аполитите, които били деца на бог Аполон. Той искал да създаде върховна раса, която да ни превъзхожда във всичко. Те били красиви, извънредно високи и притежавали огромни психически сили.
Съншайн преглътна смутено, като си припомни нападателите. Те много приличаха на описаните от Селена.
— Но както много други, които притежавали подобни сили — продължи Селена, — аполитите злоупотребили с тях и се впуснали във войни срещу хората, като се опитали да поробят цялото човечество.
— Аполитите са били вампири?
— Не — отрече Селена, — не бързай толкова. По време на войната си с гърците аполитите убили любовницата на Аполон и сина му. Разгневен заради смъртта им, Аполон разрушил Атлантида, родината на аполитите. Заради предателството им, аполитите били прокълнати да пият кръвта си взаимно, за да оцеляват. Забранено им било да се показват на дневна светлина, защото бог Аполон можел да ги види. И тъй като любимата на Аполон била на двайсет и седем години, когато я убили, аполитите били осъдени да умират от ужасна смърт, когато навършат тази възраст.
— И как умират?
— Разпадат се и бавно гният в продължение на двайсет и четири часа.
— О, колко ужасно! — ахна Съншайн.
Селена кимна утвърдително, като извади една карта и я върна в колодата.
— Но те могат да избегнат тази трагична участ по два начина. Или да се самоубият в деня преди техния двайсет и седми рожден ден, или да се превърнат в деймони, след което да започнат да убиват хора и да им взимат душите, за да удължават живота си.