— Как?
Селена сви рамене.
— Не съм сигурна как точно го постигат. Зная само, че изцеждат кръвта ни, докато не умрем, след което поемат нашите души в техните тела. Докато душата е жива, живи са и те. Но проблемът е в това, че човешката душа започва да умира веднага, след като аполитите я пленят. Така че те трябва постоянно да търсят нови души, за да поддържат живота си.
— И тъкмо това търсене на нови души ги превръща във вампири?
— Деймони, вампири, таласъми… можеш да ги наричаш както си искаш. Те ти изсмукват кръвта и ти отнемат душата, така че накрая те оставят без нищо. Също като адвокатите — усмихна се Селена. — О, почакай, аз току-що обидих съпруга си.
Съншайн оцени чувството й за хумор, но още се напрягаше да осмисли всичко чуто.
— Ами Нощните ловци? Откъде са дошли те? И те ли са аполити?
— Не, те са древни воини. След като Атлантида потънала в океана, гръцките богове се разгневили, че Аполон създал и после пуснал деймоните срещу нас, затова сестра му Артемида създала армия, която да ги преследва и избива. Точно това са Нощните ловци. Талон е един от нейните воини.
— Как ги е създала?
— Не зная. Прави нещо, за да вземе душите им, после ги връща към живота, превръщайки ги в Нощни ловци. След като се завърнели, Нощните ловци получавали помощници и пари, за да могат да се съсредоточат върху избиването на деймоните. Единствената им работа е да освобождават откраднатите души, преди тези души да загинат.
Съншайн дишаше дълбоко, докато поглъщаше цялата тази заплетена история. Засега не се очертаваше нищо добро нито за нея, нито за Талон.
— И така, в крайна сметка се получава, че Талон се е заклел завинаги да служи на Артемида — въздъхна Съншайн огорчено. — Господи, ама и аз си избирам страхотни гаджета. Едва ли някой може да се похвали с толкова безнадеждна връзка.
— Не е задължително да е безнадеждна.
Съншайн вдигна очи и се изненада от безизразното изражение на Селена.
— Какво?
Селена размеси картите си.
— Знаеш ли, Кириан също е бил Нощен ловец…
При тези думи сърцето на Съншайн прескочи един удар.
— Наистина ли?
Селена кимна.
— Нощните ловци могат да се възползват от специална клауза в договорите си, „вратичка“, през която да се измъкнат от дадения обет. Една истинска любов може да възроди душите им и да ги освободи от службата при Артемида.
— Значи има надежда?
— Скъпа, винаги има надежда.
След като изтръгна всяка пикантна подробност от Селена, Съншайн затвори сергията си по-рано от обичайното и реши да се върне в апартамента си. Когато пристигна, завари Талон да спи на дивана.
Присви устни, докато го съзерцаваше. Изглеждаше така възхитителен, макар че се бе свил в толкова неудобна поза. Наистина бе прекалено едър за дивана й в розово и бяло, защото ръцете и краката му стърчаха навън.
Беше свалил сакото и ризата си, дори ги бе сгънал спретнато върху масичката за кафе, а тежките му рокерски ботуши бяха прибрани под нея. Русата му коса пак бе разрошена, но чертите му бяха спокойни, а греховно дългите му черни мигли хвърляха леки сенки върху лицето му. Двете му малки плитки лежаха върху възглавницата, а едната от мускулестите му, загорели ръце бе вдигната до лицето му.
Докато се взираше в него, младата жена не можеше да повярва, че той е древен безсмъртен воин, чието име е синоним на смъртта. Но той бе и мъжът, който разтапяше сърцето й и ускоряваше пулса й. Беше фантастичен.
Съншайн се загледа в сложната племенна татуировка по тялото му. Значи наистина беше келт. Истински келт, жив, дишащ, способен да се провира дори гол сред гъсти храсти и блата.
Баба й щеше да го хареса.
Съншайн затвори очи и позволи на спомените си като Ниния да я обсебят. Но тези спомени всъщност не бяха нейни. По-скоро приличаха на впечатления от някой филм, който бе гледала. Уж бяха реални и в същото време не бяха. Тя вече не беше Ниния, а Талон…
И той не бе същият, какъвто бе някога. Спиир бе изпълнен с ярост и бързо променящи се чувства. Докато Талон, макар също понякога да изригваше от прилива на емоции, през повечето време бе спокоен и неподвластен на чувствата си.
Никой от тях вече не беше същият и все пак не можеше да се отърси от усещането, че по някакъв начин двамата са обречени да бъдат заедно. Ако обаче казаното от Селена бе истина, тогава той имаше много по-висше призвание от това да бъде неин любим. Да не говорим, че тя вече не беше Ниния. Част от Ниния живееше в нея, но иначе тя бе съвсем нова и различна личност.