Със свито гърло Съншайн остави торбата и термоса с кафе на масичката, след което коленичи на пода до главата му. Обля я вълна от нежност. Тя наистина обичаше този мъж.
В много отношения тя се бе променила.
В много отношения Талон си бе останал същият.
Той си оставаше същият свиреп, но самотен воин. Същият мъж, който поставяше другите над себе си.
С върха на пръста си тя проследи очертанията на веждите му. После се наведе напред и го целуна по бузата. Сепнат, той се събуди и подскочи толкова рязко, че падна от дивана.
Съншайн сподави смеха си.
— Извинявай.
Талон се огледа замаяно, после се надигна обратно на дивана и седна. Отне му само няколко секунди, за да си припомни къде се намира. Изкашля се и се намръщи на Съншайн, която още седеше на пети и го наблюдаваше със странно, сълзливо изражение.
— Какво правиш? — попита я той.
— Целунах Спящия красавец, за да го събудя.
Думите й го накараха да се намръщи, докато не помириса нещо възбуждащо, почти колкото аромата на пачули.
— Кафе?
Тя му подаде термоса.
— Има и френски понички. Мисля, че ще ти допаднат повече, отколкото моя сок от гуава и кифличките с трици.
Талон я изгледа подозрително, сякаш се питаше дали някой злосторник не я бе отвлякъл, за да използва сега тялото й. Не можеше да е същата жена, която претърси цялата му колиба, за да открие нещо „нетоксично“, годно за ядене. Нито гневната изкусителка, която го наказа да спи сам на дивана.
— Не ми ли се сърдиш вече?
— Искам да ми вярваш, Талон. Това не се е променило.
Талон извърна поглед, неспособен да понесе болката в очите й. Не искаше да я нарани, не искаше да крие от нея каквото и да било. Но нямаше избор. За много неща тя си оставаше неговата жена, но за толкова много други неща не беше. Но остана изненадан от радостта, която изпитваше, докато я опознаваше. Съншайн беше невероятно секси, извор на радост и забавление.
От кутия в торбата тя измъкна една покрита със захар френска поничка.
— Гладен ли си?
Да, гладен беше, при това не само за храна. Беше изгладнял за нея, за тялото й, за компанията й. Но най-вече бе огладнял за веселието в очите й. Искаше винаги да са засмени и болката никога да не ги засенчва.
Тя вдигна ръката си до устните му, като му предложи сладкиша. Той не пожела да го вземе от ръката й. Вместо това се наклони напред и отхапа малко, без да откъсва поглед от нея.
Съншайн трепна, когато той отхапа от поничката, а после се наведе още, за да я целуне по устните. Тя простена от захарния вкус на устните му. После въздъхна доволно и го бутна назад на дивана, така че да може да го възседне.
— Ммм — въздъхна Талон. — Толкова ми харесва да се събуждам така.
Съншайн отдалечи поничката и внимателно му наля чаша кафе от термоса. Той изглеждаше малко нервен, докато я наблюдаваше.
— Само те моля, не го разливай върху мен.
— Може да съм разсеяна, Талон, но не съм несръчна.
Все пак той побърза да поеме чашата от ръката й колкото можа по-скоро и изпи на един дъх кафето с аромат на цикория. През това време тя завинти капачката на термоса и го отмести.
Докато той допиваше кафето си, Съншайн прокара ръка през рошавата му коса, като оставяше златистите кичури да се увиват около пръстите й. При всяко негово движение мускулите му се извиваха като змии под загорилата кожа, което я караше да изгаря от желание. Той наистина беше великолепен, неустоим мъж.
— Само си помисли колко по-мила ще бъда с теб, ако ми разкажеш нещо за живота си.
Талон стисна зъби.
— Наистина си неумолима.
Тя плъзна пръста си по очертанията на бакенбардите му чак до брадичката и впери поглед в черните му очи, които още повече потъмняха, докато членът му се втвърдяваше под нея.
— Само когато става дума за нещо, което искам.
Талон извади друга поничка от торбата и я подаде на Съншайн, но тя отдръпна глава с отвратена гримаса.
— Това нещо е опасно за здравето.
— Скъпа, целият живот е опасен за здравето. А сега отхапи малко, ако искаш да отговоря на въпроса ти.
Скептична, но все пак желаеща да опита, тя пое една малка хапка, а сетна простена доволно — тази храна бе упадъчно вкусна. Много й напомняше на Талон.
Той се усмихна, докато я наблюдаваше как се наслаждава на поничката. Но после забеляза захарта, посипала се от поничката върху гърдите й и тялото му още повече се напрегна.