Тя отхапа още веднъж и още захар се посипа върху гърдите й. Гърлото му пресъхна. И преди да успее да се спре, той наведе глава и облиза захарта от топлата плът, подаваща се от дълбокото деколте на пуловера й.
Тя простена от удоволствие, обгърна главата му с длани и я притегли към гърдите си.
— И така, откога познаваш Улф?
Разсеян от вкуса и аромата й, той отговори веднага, без въобще да се замисля:
— От сто години. — Вцепени се веднага, щом думите излетяха от устата му. — Исках да кажа, че… ъъъ…
— Всичко е наред — прошепна му тя, преди да го близне по ухото, изпращайки тръпки по цялото му тяло. — Зная, че си Нощен ловец.
Той рязко се дръпна назад и се намръщи.
— Откъде знаеш?
— Една приятелка ми каза.
— Коя?
— Какво значение има? — Съншайн се отърка в гърдите му и опря ръце върху раменете му, за да може да срещне погледа му. Тъмнокафявите й очи го изгаряха с пронизващата си искреност. — Вече ти казах, че никога няма да те предам. И ще спазя обещанието си.
— Не биваше да научаваш това.
— Зная.
Талон отмести поглед, за да прикрие страха си. Изтръпваше само при мисълта какво може да я сполети, ако някой разбере, че тя знае за Нощните ловци и техния свят.
— И какво друго ти разказа тази твоя приятелка?
— Че си безсмъртен. Не знае колко си стар, но ми каза, че си продал душата си, за да си отмъстиш на своя клан.
Той присви очи.
— А тя каза ли ти защо е станало всичко това?
— Не знае причината.
— Какво още ти разкри?
— Че само една истинска любов може да ти върне душата и да те освободи от клетвата, която си дал на Артемида.
Това бе вярно, но в неговия случай нямаше значение. Свободен или не, тя никога не можеше да бъде негова.
— Имаш предвид, при условие че искам да си получа свободата.
— А ти не я ли искаш?
Той сведе поглед към пода. Съншайн обгърна брадичката му с ръка и го принуди да я погледне.
— Талон?
Той пое ръцете й в своите, целуна ги една по една, а накрая ги стисна силно. Как му се искаше да прекара целия си живот само с тази жена. Това бе всичко, което някога бе желал. И тъкмо това бе единственото, което никога нямаше да има.
— Не е лесно да се отговори на този въпрос, Съншайн. Дал съм клетва, а аз винаги спазвам клетвите си.
— Аз означавам ли нещо за теб?
Талон се сви, сякаш го бе ударила. С радост би продал отново душата си, за да прекарат заедно вечността.
— Да, означаваш, но трябва да признаеш, че ние се познаваме съвсем малко.
— Зная, но при все това, когато те погледна, Талон, имам чувството, че те познавам. Усещам те така дълбоко в сърцето си, че чак ме боли. Не изпитваш ли и ти същото?
Да, изпитваше. Но не можеше да й го каже. Не смееше. Защото между тях нямаше само чувства. Разделяше ги яростта на две древни божества, които никак нямаше да останат доволни, ако той предпочете да бъде с нея.
— Съншайн, аз водя много опасен живот. Няма никаква гаранция, че някога Артемида ще ми върне душата. В миналото е имало безброй случаи, когато тя е отказвала да освободи някой Нощен ловец по негово желание. А дори и да се съгласи да се откаже от душата ми, пак няма гаранции, че ти ще издържиш изпитанието й и тя ще ме освободи. Да не споменавам маловажния факт, че преди много векове аз така разгневих върховния бог на келтите, че оттогава той убива всяко човешко същество, което дръзна да обичам. Замисляла ли си се защо живея сам в онова блато? Мислиш ли, че ми е много приятно да водя живот на отшелник? Нищо нямаше да ми е по-приятно от това, да можех да имам скуайър или приятел от човешката раса, но не смея.
Познатото стоманено изражение се завърна в очите й, сякаш бе замислила някакъв план.
— Кого си разгневил?
— Камул.
— Какво си му… — Гласът й заглъхна и тя доби отнесено изражение, като че ли си припомняше нещо. — Ти уби сина му.
Талон затвори очи. Как му се искаше да може да върне времето назад и да заличи това, което бе направил през онзи фатален ден. Ако си бе останал у дома при Ниния, скърбящ за чичо си, нищо от това нямаше да се случи.
— Да — въздъхна той. — Помислих, че неговият син е оглавявал нападението, при което Идиаг бе убит.
— Защото си избрал да се ожениш за мен, а не за неговата дъщеря.
Той кимна.
— Бях заслепен от мъка и скръб, пък и до мен не бе достигнала новината, че дъщеря му вече се е омъжила за друг. — Преглътна, като си припомни онзи ден и агонията, която още се спотайваше в сърцето му. — Ниния се опита да ме спре, ала аз не я послушах. След като избих техните воини, начело с краля им, Камул се появи пред мен, насред бойното поле, и ме прокле. Едва впоследствие узнах, че нападението срещу чичо ми е било оглавявано от неговия незаконороден син, който се опитваше да отстрани мен и Киара от пътя си, за да стане крал. Само че вече бе прекалено късно. Жребият бе хвърлен и съдбите на всички ни бяха предрешени. Но истината за това се разкри едва след смъртта ми. — Зарови лицето си в шепи, когато огромната мъка отново се надигна в него. — Толкова съжалявам за това, което ти причиних. За това, което сторих на нас. Оттогава не е имало ден в живота ми, през който да не съм копнял да мога да върна всичко назад и да изкупя грешката си.