— Ти не си виновен, Талон. Постъпил си така, както си мислел, че е редно. — Съншайн го прегърна, за да се опита да облекчи страданието и чувството му за вина. — Сигурно съществува някакъв начин да надвиеш проклятието на Камул. Не е ли така?
— Не — обезкуражи я той. — Нямаш представа колко е силен той.
Младата жена се отдръпна, за да го погледне в очите.
— Но някога опитвал ли си се да се помириш с него? Или поне да поговориш за това?
Преди да успее да й отвърне, вратата се отвори с трясък. Съншайн ахна и веднага скочи от скута на Талон. Сърцето й заби бясно, когато видя някакъв мъж да прекрачва бавно прага, с небрежна походка, все едно разполагаше с цялото време на света.
Не беше висок колкото Талон, вероятно ръстът му не беше повече от метър и осемдесет. Имаше дълга черна коса, която падаше свободно около лицето му. Беше облечен в черни кожени панталони, черен пуловер с V-образно деколте и сиво палто. Беше удивително красив, но аурата му беше мрачна и зловеща. Тази аура показваше, че изпитва удоволствие от страданието на другите.
Талон скочи, готов за битка.
Непознатият ги огледа с нагло закачлива усмивка.
— Надявам се да нямате нищо против нахлуването ми, но ушите ми направо пламтят. Съвсем естествено, бях длъжен да дойда и да разбера за какво си говорите вие двамата.
Без някой да й обяснява, Съншайн се досети, че непознатият е Камул. Талон изруга.
Следващото, което тя помнеше, беше появата на два кръгли кинжала, които изхвръкнаха от якето му, оставено върху масичката й за кафе и се озоваха в ръцете на Талон. Той натисна пружините им с палци, за да изскочат остриетата, след което зае заплашителна бойна стойка, готов да се бие дори с един бог.
— Почакай! — извика тя, като се надяваше да предотврати схватката, застрашаваща живота на Талон. Погледна към Камул. — Защо си тук?
Камул се изсмя студено и злобно.
— Тук съм, за да измъчвам Спиир, като го накарам да гледа как ще те убия. Иначе защо да си правя труда да се появявам?
Ужасена, тя отстъпи назад. Дотук с надеждата за преговори с новодошлия. Той бе дяволско превъплъщение.
Талон скочи през дивана и замахна направо към гърлото на бога. Камул изтегли един меч сякаш от въздуха.
— О, Спиир, колко ми липсваше. Никой не може да се бие като теб.
Очите на Съншайн се разшириха от ужас, докато те се нападаха неудържимо. Никога през живота си не бе виждала подобна сцена. Холивуд направо бледнееше. Екшън филмите по нищо не можеха да съперничат на битката, разиграваща се пред очите й. Двамата противници се сражаваха с много ярост и с огромно умение.
Талон отбиваше ударите с двата срада, а после се наведе рязко, за да избегне следващото замахване на меча на Камул. И когато богът се приготви за нова атака, Талон се извъртя и го рани в рамото с единия от кинжалите си. Камул изсъска злобно, щом кръвта му рукна от раната.
— Няма да ти позволя да я отведеш — процеди Талон през стиснати зъби. — Преди това ще те убия.
Камул го нападаше още по-настървено и яростно. Още по-бързо. Но Талон посрещаше умело всеки негов ожесточен удар и двамата противници продължиха да се атакуват.
— Никога няма да се научиш къде ти е мястото, Спиир. Никога не знаеш кога е редно да прибереш оръжието си и да се покаеш.
Талон приклещи меча му между двете си остриета.
— Не се държа възпитано с враговете. Тях просто ги екзекутирам. — Блъсна с глава Камул, който залитна назад.
Богът поклати глава.
— Подобрил си техниката си.
— Разполагах с хиляда и петстотин години, за да усъвършенствам уменията си.