Талон се хвърли в нова атака, но в този миг през вратата нахлуха още шестима мъже. Двама от тях насочиха право в очите му лъчите на силните си прожектори. Талон изруга и се наведе, за да закрие очите си от ярката светлина, която притъпяваше сетивата му.
— Наистина ми се щеше да разполагам с повече време за това — каза Камул. — Но вече започна да ми доскучава.
Талон се обърна към Съншайн, която сграбчи лампата от нощната си масичка и я запрати срещу първия от мъжете, който я приближи.
— Проклет да си, Камул! — изръмжа той.
— О, не, Спиир. Ти си този, който е прокълнат.
Талон се опита да стигне до Съншайн, но единият от мъжете стреля по него. Куршумите не бяха смъртоносни, но раните от тях бяха изключително болезнени. Беше пронизан в гърдите, гърба и ръцете. Олюля се и падна.
Съншайн изкрещя, като видя Талон на пода. Ужасена, тя се втурна към него, но точно тогава един куршум я улучи отзад в рамото. Сега мислеше единствено за това как да спаси Талон и себе си. Нямаше оръжие в апартамента, но имаше бейзболна бухалка в спалнята. Трябваше да я вземе, въпреки че бухалката нямаше да може да я защити от един бог. Но все пак някакъв шанс, дори и минимален, беше по-добре от никакъв.
Докато тичаше към спалнята, осъзна, че не бе улучена от боен куршум. Беше приспивателен куршум.
Стаята се завъртя пред очите й, докато се мъчеше да продължи напред. Краката й натежаха, едва ги местеше, все едно се опитваше да крачи върху незасъхнал цимент. Всяка стъпка й струваше много усилия.
Следващото, което помнеше, беше само, че около нея се спусна плътен мрак.
Кървящ, с многобройни рани, Талон се съпротивляваше с всички сили. Всеки път, когато се опитваше да се надигне, някой насочваше силна светлина право в лицето му, като изстрелваше още куршуми в тялото му. Очите му горяха като факли. Едва можеше да ги отвори.
Опита се да стигне до Съншайн.
Камул го удари с божествена мълния и го прикова към отсрещната стена.
Талон само го гледаше нямо, безпомощно, докато цялото му тяло се тресеше, а кръвта се лееше от раните му.
Без да бърза, Камул вдигна Съншайн на ръце и се загледа в нея.
— Тя е хубаво малко създание, нали? Дори е по-красива, отколкото беше първия път. — Погледна назад към Талон и злобна усмивка изкриви устните му. — Нямаш представа какво възнамерявам да направя с нея. — Целуна я по бузата. — Но ти обещавам, че ще узнаеш.
Талон изрева, разкъсван от ярост.
— Ако я нараниш, ще те убия, Камул.
Камул отметна глава назад и се засмя, след което с нехайна походка излезе от апартамента.
Талон едва можеше да диша от болка. След като Камул го бе запратил в стената, той се бе свлякъл на колене. Целият бе в кръв, което затрудняваше движението му по хлъзгавия под. Но това не спря опитите му да попречи на пъклените намерения на Камул. Единственото, което имаше значение за него, бе да спаси Съншайн.
Някой започна да сваля щорите от прозорците и ярка слънчева светлина заля стаята.
Талон изръмжа, когато слънчевите лъчи опърлиха кожата му. Хвърли се към вратата, през която Камул бе изчезнал.
Трима от мъжете се метнаха отгоре му и го избутаха вътре. С ритници и удари той си проправи път през тях и хукна по следите на Камул.
Тича до задната врата на клуба, където видя как Камул и свитата му изчезват в алеята. Воден единствено от мисълта да спаси Съншайн, Талон не осъзнаваше, че се е изложил на слънчевата светлина, докато не усети как кожата му пламва. Изруга и се втурна обратно в клуба, откъдето наблюдаваше безпомощно как Камул се спря до една кола и повдигна главата на Съншайн, за да може Талон да види лицето й.
— Кажи сбогом на жена си, Спиир. Не се тревожи. Наистина ще се погрижа добре за нея.
Камул я натика вътре в колата и потегли.
— Не! — изкрещя Талон.
Нямаше да причини смъртта на Съншайн. Не и отново.
13
Малко преди четири следобед Ник зави зад ъгъла на пешеходната зона и видя, че Ахерон го чака пред „Корнър Кафе“. Атлантът бе подпрял небрежно гръб на стената от червени тухли и скръстил ръце пред гърдите си бе свил единия си крак. Но Ник знаеше, че Аш винаги е готов да се впусне в действие при най-малката провокация.
Облечен в черни кожени панталони, черна тениска и дълго палто, Аш неизбежно привличаше вниманието на тълпата от туристи, които отдалече се отдръпваха от него, защото бе обкръжен от смъртоносна, черна аура. Аура като на хищен звяр, елегантен и грациозен на вид, но подсказващ на околните, че още в следващата минута могат да се превърнат в обяда му.