Никой не бе сигурен как да се държи с най-стария Нощен ловец, затова за повечето, срещите с Аш бяха като посещение в зъболекарски кабинет.
Честно казано, Ник го съжаляваше. Сигурно бе много трудно да притежаваш толкова много сила и да нямаш близък, с когото да си споделяш. Аш поддържаше значителна дистанция между себе си и всеки, който се опитваше да се приближи към него — както телом, така и духом.
Ник се опитваше да се държи с него като с всеки друг приятел, с когото се срещаше, и подозираше, че на Аш това му харесва. Или поне изглеждаше по-спокоен в компанията на Ник, отколкото на другите Нощни ловци или скуайъри.
— Мамо, виж какъв гигант!
Ник се обърна и видя момиченце на около пет годинки, сочещо към Аш. Майка му стрелна Аш с поглед, вдигна дъщеря си на ръце и забързано прекоси улицата в посока към катедралата.
Аш махна с ръка на малкото момиченце, което продължаваше да моли майка си да погледне гиганта. Горкият Аш.
Ник се приближи към Атланта.
— Знаеш ли, ако не се обличаш толкова страховито, хората може и да не странят така от теб.
С показалеца си Аш смъкна черните очила на върха на носа си и го удостои с кисела усмивка.
— Повярвай ми, Ник, работата не е в дрехите.
Вероятно имаше право. Аш излъчваше нещо неестествено заплашително и смъртоносно — все едно знаеш, че у него има нещо, което не е съвсем човешко. Ник забеляза също, че Аш бе сменил цвета на косата си. Отново. Тази сутрин, при Кириан, косата му бе пурпурна.
— Отново сме чернокоси, а?
— Отново сме досадни, а? — язвително подхвърли Аш.
Ник се засмя.
Аш се оттласна от стената и вдигна черната си раница от тротоара. Ник не помнеше някога Аш да се е разделял с нея, затова бе изпълнен с любопитство за съдържанието й.
Но не беше склонен да рискува живота си, като се опита да открие какво има в нея. Аш я пазеше като сейф с диаманти.
— И така, как мина изпитът? — попита го Аш.
— Не го взех. Май трябваше да използвам миниатюрния си приемо-предавател за връзка с теб. Явих се на изпита по древногръцка култура, но Джулиън Алекзандър ме скъса. Много е строг като преподавател.
— Да, не признава връзките и ходатайствата.
Ник кимна с глава към полупразното заведение.
— Имаш ли нещо против да хапна нещо по време на срещата ни? Заради зубренето пропуснах обяда и сега умирам от глад.
— Разбира се, че нямам — рече Аш, сетне задържа вратата, като пусна Ник пред себе си.
Ник се замисли и за тази негова странност. Аш често постъпваше така — никога не оставяше някой зад гърба си и винаги заставаше с гръб към стената, като се стараеше да бъде с лице към тълпата. Майка му би нарекла това инстинкт на боец. Нервно състояние на някой, който всеки момент очаква да се изправи пред внезапна атака.
Ник седна на едно столче в далечния край на бара, а Аш възседна един стол, с гръб към стената, така че да може да наблюдава посетителите и вратата.
Към тях се приближи едрият, поостарял барман.
— Какво да бъде за вас двамата? — попита той с дълбокия си дрезгав глас.
— Дайте ми една светла „Будвайзер“ — поръча Ник.
Барманът кимна, след което се обърна към Аш.
— А за теб?
— Същото.
Мъжът присви очи и огледа Аш критично. Ник стисна зъби, за да не се изхили. Още преди барманът да заговори, младежът знаеше какво ще последва.
— Имаш ли лична карта, хлапе? — попита той Аш.
Тук Ник не издържа и прихна от смях. Аш срита високия стол на Ник, докато измъкваше фалшивата лична карта от задния си джоб. Подаде я на бармана, който я провери много внимателно.
— Няма нарушение на закона — констатира барманът, — но с тези слънчеви очила не мога да кажа дали това си ти или не. Ако искаш бира, хлапе, трябва да ги свалиш.
Аш, със стиснати челюсти, свали очилата си. Барманът се изкашля смутено, щом видя странния сребрист цвят на очите му.
— Извинявай, приятел. Не знаех, че си сляп. Ето ти личната карта.
Ник се засмя още по-силно, когато барманът пое ръката на Аш в своята и пъхна личната карта в дланта. Аш бе единственият Нощен ловец, притежаващ лична карта.
Щом барманът се отдалечи, Ник не можа да се сдържи да не подразни Аш:
— Е, това не беше ли открито предизвикателство към теб?
— Не — Аш прибра личната карта в джоба си, — но ако не ме оставиш на мира, ще се наложи да дишаш с апарат.