Ник реши да престане с шегите.
— Съжалявам, но просто ми е дяволски забавно. Харесва ми тази лична карта, която Джими ти е направил. Роден през 1980 г. Да, добре. Впрочем, кога всъщност си роден?
Аш разтърка челото си.
— 9548 година преди Христа.
— Леле! — зяпна Ник, впечатлен от годината на раждането му. Знаеше, че Аш е стар, но той за пръв път споменаваше точната година. — Наистина си по-стар от света.
Барманът се върна с бирите им.
— Искате ли нещо за ядене? — попита.
Ник си поръча червен боб с ориз, след което, щом барманът се отдалечи, продължи разговора с Аш:
— Тогава на колко години си сега?
Преди да отговори, Аш отпи от бирата си.
— На единайсет хиляди петстотин петдесет и една години. И да, живял съм пълноценно през всеки един ден от тези години.
— Брей, представа си нямах. По дяволите, дори не знаех, че тогава е имало хора.
— Да, бях от оригиналния екип на Бедрок, който работеше в каменоломната. Всички бяхме яхнали по един динозавър и се бъхтехме заедно с Фред Флинтстоун. Барни Ръбъл беше нисичък, но го биваше в играта с мятане на камъни.
Ник изсумтя, а после се засмя. Наистина харесваше Аш, макар да го смяташе за прекалено странен.
— И така, защо съм тук?
— Исках да поговорим на някое място, за което съм сигурен, че Кириан не може да ни подслушва.
— Добре, но защо?
Преди Аш да му отговори, висока брюнетка с дълги, красиви крака и много къса черна пола се приближи към бара до тях. Изгледа Ник без особен интерес, след което притисна елегантните си пръсти с изящен маникюр към гърдите на Аш, повдигна се на пръсти и му зашепна в ухото.
Той й се усмихна любезно.
— Оценявам предложението, скъпа моя, но имам сериозна връзка.
Брюнетката се нацупи, но подаде на Аш една визитна картичка.
— Ако промениш намерението си, обади ми се. Обещавам, че не хапя.
— Да, но аз хапя — промърмори Аш под носа си, след като тя си тръгна.
Ник не беше сигурен дали бе чул правилно, затова предпочете да не обръща внимание на хапливия коментар на Аш. В това време барманът донесе храната.
— Знаеш ли — каза той на Аш, — не е честно. Не разбирам как можеш да се обличаш като откачалка и въпреки това жените да те желаят.
Аш извърна глава и го удостои с развеселена, самодоволна усмивка.
— Който го може, го може.
— Да, но е много дразнещо за онези от нас, които го искат, но не го могат. Най-малкото можеш да споделиш част от завоеванията си. — Ник лапна една хапка. — Между другото, с кого имаш сериозна връзка?
Аш не отговори. Никога не отговаряше на подобни въпроси.
— А сега да се върнем на темата ни на разговор. Причината, заради която си тук, е, че се нуждая от помощта ти, за да отнесеш една новина на Кириан, а именно че Валерий е в Ню Орлиънс.
Ник едва не се задави с хляба си.
— О, как ли пък не!
— Ник, това е сериозно. Рано или късно пътищата им ще се пресекат. Искам както Кириан, така и Джулиън да бъдат подготвени за това. Ако, дано Зевс не позволи, единият от тях убие Вал, Артемида ще има основание да ги преследва. Не искам нито един от двамата да пострада или да умре. Те имат жени и деца, за които трябва да се грижат.
Ник избърса устата си и преглътна.
— Какво точно искаш от мен?
— Искам да ми помагаш, най-вече за да убедим Кириан, че не е нужно да отмъщава на Валерий.
Ник въздъхна уморено, докато ровеше из боба с пластмасовата вилица. Това бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
— Искаш много от мен, Аш. Лично аз бих предпочел да му помогна да пребие до смърт онова арогантно копеле.
— Никълъс Амброзий Гошей, мери си приказките!
Ник подскочи като ужилен, когато чу мелодичното, провлачено кажунско наречие на майка си. Тя бе застанала зад него с отлично познатото му строго критично изражение. Изглеждаше много по-млада от своите четирийсет години и дългата й руса коса бе прибрана в стегнат кок. С дънките си и синия си пуловер би я сметнал за доста привлекателна, ако не беше неговата майка.
Аш побърза да придърпа бирата на Ник по-близо до себе си.
Майка му укорително изцъка с език на Аш.
— Не се опитвай да го прикриваш, Аш. — После размаха пръст пред лицето на сина си. — Шофираш ли?
— Не, мамо, седя си тук.
— Не ми се прави на умник. Знаеш какво имам предвид.