Той я озари с чаровната си усмивка, която обикновено спасяваше задника му от много беди.
— Тази ми е първата. Ако пия още, няма да шофирам.
Тя се обърна към Аш със същата майчинска загриженост, която беше едновременно дразнеща и любяща.
— Ами ти? С мотора ли си?
— Не, госпожо.
— Мамо — обади се Ник, подразнен от целия този разпит, — какво търсиш тук?
— Тъкмо отивах на работа, когато ви зърнах вас двамата. Просто реших да се отбия и да ви се обадя, понеже няма да се прибера до късно, а ти се измъкна рано сутринта без дори да ми кажеш „довиждане“. — Изгледа го обидено. — Не може ли една майка да прекара пет минути на ден със сина си, без това да се таксува като престъпление?
Сега Ник се почувства като пълна отрепка.
— Извинявай, мамо, но тази сутрин трябваше да свърша няколко неща, пък и исках по-рано да приключа, за да ми остане повече време за учене.
Тя разроши косата му.
— Разбирам. Всичко е наред.
После огледа Аш от горе до долу, дори разтвори палтото му и въздъхна загрижено.
— Мога да се закълна, че си отслабнал от последния път, когато те видях. — Махна с ръка на бармана и поръча червен боб и ориз за Аш. — Искаш ли още нещо? — попита го тя.
— Не, благодаря.
Размаха пръста си пред Аш.
— Ще изядеш всичко, нали?
— Да, госпожо.
Ник стисна устни, за да не прихне от смях, докато гледаше как Аш се прави на Еди Хаскъл12, а майка му се опитва да наставлява един воин на повече от единайсет хиляди години. Единствено Черис Гошей бе способна на подобна дързост.
— Мамо, той не се нуждае от майчински грижи.
Тя оправи яката на палтото на Ахерон и го приглади с ръка.
— Повярвай ми, Ник, той се нуждае някой да го наглежда, също както и ти. Вие, момчета, само си мислите, че сте пораснали и сте готови да оправяте света.
Само ако знаеше…
— А сега — продължи тя неуморно, — защо тази вечер не доведеш Аш в „Убежището“, за да му направя един кейк с ягоди и картофени кюфтета по кажунски, че да трупне малко месце върху мършавите си кокали? А ти можеш да учиш в задната стая, ако трябва, и да ми правиш компания, докато работя.
Майка му така и не се примири с факта, че той беше пораснал. За нея той завинаги щеше да си остане петгодишно хлапе, нуждаещо се от постоянен надзор. Но въпреки това той обичаше майка си.
— Да, добре. Ако не съм на работа, ще се отбия.
— Добро момче. — Тя бръкна в портмонето си и извади две двайсетачки. Подаде ги на Аш. — С това да платиш за червения боб и ориза. Ако ще пиеш още бира, по-добре ще е да се прибереш в дома си с такси. Обещаваш ли?
— Обещавам, госпожо Гошей — рече Аш, като взе парите. — Благодаря.
Тя се усмихна, после целуна Ник по бузата и стисна Аш за лакътя.
— Дръжте се добре, момчета, и стойте настрана от неприятности.
— Ще се постараем — кимна Ник.
След като си тръгна, Ник се обърна към Аш.
— Човече, съжалявам за това. Благодаря ти, че беше толкова готин с нея.
— Ник, никога не се извинявай заради майка си. Просто бъди безкрайно благодарен, че я имаш. — С тези думи Аш му подаде четирийсетте долара.
— Благодарен съм, повярвай ми — каза Ник и прибра банкнотите. Усмихна се заради обичливата си майка. Тя винаги изпитваше необяснима нужда да се държи майчински с целия свят, но за това си имаше обяснение — била е само на петнайсет, когато я изхвърлили от бащината й къща, тъй като родителите й научили, че е бременна с него. Затова бе склонна да се грижи за всеки, който й се струваше изоставен или лишен от нормална младост.
Барманът се върна с червения боб и ориза за Аш, който само ги погледна и плъзна чинията към Ник.
— Надявам се да си още гладен.
Ник наистина беше гладен, но две порции бяха повече, отколкото можеше да поеме. Внезапно му хрумна, че никога не бе виждал Аш да се храни.
— Ти въобще ядеш ли нещо?
— Да, но това, което ми трябва, го няма в менюто.
Ник само се намръщи, но не прояви желание да задълбочава темата.
— Сега се замислих за друго. Защо се срещаме посред бял ден? Как можеш да излизаш на слънце, без да избухнеш в пламъци?
— Аз съм специален.
Като посегна към бирата си, с крайчеца на окото си Аш забеляза какво даваха по телевизията. Извърна глава и усети как тялото му застива, като видя снимката на Зарек в ранните новини.
Един сервитьор увеличи звука.
12
Персонаж от сериала „Leave it to Beaver“, престорено послушен и възпитан младеж, но с коварен характер. — Б.пр.