— Не можем — прекъсна го Вейн. — Имаме шест женски в групата ни, на които предстои да раждат.
— И още една, която роди тази сутрин — додаде Фанг. — Познаваш нашите закони. Ще останем тук, докато новородените не поотраснат, за да могат да се движат наравно с нас.
Ставаше все по-интересно. Бременните женски от расата Катагария привличаха деймоните като магнити заради силата на техните души и психическите им способности, които притежаваха. Да не говорим за това, че Ню Орлиънс бе приютил и три групи от Аркадия, които с най-голяма удоволствие щяха да одерат кожите на Вейн и Фанг.
— Знаете ли, че тук се намират и три групи от стражите от Аркадия? — попита ги Аш.
Очите на Вейн потъмняха застрашително.
— Тогава ще е най-добре да им кажеш да се омитат оттук. Имаме малки и ако заловя някой от тях да се навърта около нашето убежище, ще го разкъсам на парчета.
Аш пое дълбоко дъх. Ако не беше толкова зле, би се изсмял на цялата абсурдна ситуация, в която се бе озовал. Явно днес никак не му вървеше.
Трябваше да се справи с една капризна, вечно недоволна богиня. И с един келт, изчезнал безследно по време на мисия. С римски генерал, намиращ се в същия град заедно с други трима, готови да го разчленят при първия удобен случай. С неконтролируем Нощен ловец, издирван от полицията за убийство. А сега се появи и глутницата Катагария, от която щяха да се пръкнат седем новородени вълчета, при това точно под носа на заклетите им врагове.
Да, няма що, беше страхотно да си начело на…
Ник подуши въздуха и се озърна.
— Какво е това? Да не би да надушвам супа от бамя?
Вейн и Фанг застинаха, когато Ник се приближи към тях. Въпреки приглушеното ръмжене на Вейн, Ник отметна назад края на палтото му и така видя яркорозовата кутия, която той криеше в лявата си ръка.
— Какво е това? — попита Ник още веднъж.
— Супа от бамя — отговори му Вейн, с дрезгав, нисък тон.
— И откога върколаците ядат такова нещо?
Аш се изплаши от дръзкия въпрос на Ник.
Фанг се хвърли към Ник, но Аш го хвана и го избута назад, преди да се е добрал до гърлото му.
— Ние не сме върколаци, говедо — озъби се Фанг. — Ние сме вълци. И точка на въпроса.
Ник изглеждаше развеселен от обидата.
— Говедо?
— Това е на жаргон — обясни му Аш. — Дължи се на това, че те възприемат хората като храна.
Ник побърза да отстъпи крачка назад.
— Хм, розови кутии? — попита Аш. Пролича си, че това го забавляваше. Нищо чудно, че братята старателно криеха тези кутии.
Вейн премести гневния си поглед от Ник към Аш.
— Аня е луда по супата от бамя и шоколада. Освен това иска да й ги доставят само от „Фламинго Рум“ и от никъде другаде.
Аш усети как ъгълчетата на устните му се извиха.
— Не мога да повярвам, че сте се втурнали да изпълнявате поръчка на сестра ви.
— Ами — изсумтя Фанг, — да не забравяме, че думата кучка е измислена за нашите женски.
Вейн изръмжа в лицето на брат си.
— Тя е нашата кърмачка, Фанг. Трябва да я уважаваш.
Очите на Фанг блеснаха, но той само сведе глава в знак на подчинение пред волята на по-големия си брат. Вейн подаде розовата кутия на Фанг, след което измъкна писалка от джоба си и записа един номер. Подаде листчето на Аш.
— Това е мобилният ми телефон. Обади ми се, ако ти потрябва помощ срещу деймоните. В глутницата има дузина страти и последното, което бихме желали, е деймоните да душат около нашите женски и малки.
Аш взе листчето с номера и го сложи в джоба си. Едва го бе прибрал, когато забеляза останалите страти да пристъпват напред.
Те се прокраднаха незабележимо покрай ъгъла на улицата, също като глутница от диви кучета. Разпръснати като ветрило, облечени само в черно, те много наподобяваха на смъртно опасни убийци, каквото наистина бяха. Всички хора по улицата се отдръпваха от тях, за да ги следят отдалеч с нервни погледи.
Дотук беше с опитите на Аш да не привлича вниманието на околните. Но Ловците шейпшифтъри никога не ги е било грижа за това кой или какво знаеше за съществуването им. Ако някой им създаваше затруднения, той просто приключваше земния си път като част от менюто им за обяд.
Стратите наобиколиха Аш и Ник.
— Нощен ловецо — изръмжа Стефан. Висок колкото Аш, той бе водачът на стратите и смъртен враг на Вейн. Двамата се сражаваха един до друг, когато това се налагаше, но иначе не можеха да се понасят. — Какво правиш с нашите files?