Аш забеляза как устните на Стефан се изкривиха, когато изговори гальовната дума „синчета“ за мъжките от глутницата. Очевидно бе, че Вейн и Фанг не изпитваха любов към своите събратя. Но все пак Аш си оставаше външен, а глутницата винаги се държеше сплотено срещу всички външни натрапници.
— Само си споделяхме информация — обясни Аш.
Стефан изгледа Вейн с присвити очи.
— Да не би да попълваш запасите ни?
Вейн изсумтя, като погледна към Ник.
— Не е на добро, щом говедото може да го надуши, а ти не можеш.
Стефан се приготви да го нападне, но стоманеният поглед на Вейн принуди по-стария Стефан да се отдръпне. Стефан беше водач заради възрастта и опита си. Вейн му бе подчинен само защото все още не го бе предизвикал. Ако Вейн решеше да се пребори със Стефан за водачеството, нямаше съмнение кой щеше да спечели.
— До скоро — каза Стефан на Аш, преди да отведе групата от страти.
Вейн и Фанг останаха зад тях.
— Аш, обади се, ако ти потрябваме — напомни Вейн.
Аш кимна.
Братята се присъединиха към глутницата и се качиха на мотоциклетите си, паркирани на улицата зад тях.
Аш не помръдна, докато те не се скриха от погледа му.
— Е, тези хора са доста страховита банда, нали?
— Не, Ник — бавно процеди Аш. — Те не са хора. Те са животни. За кратко могат да се разхождат в човешки облик, но на края на деня отново се превръщат във вълци.
Мобилният му телефон звънна. Аш отговори на обаждането. Търсеше го Талон. Гласът му трепереше от болка и гняв.
— Нужна ми е помощта ти, Ти Рекс. Намирам се в клуб „Рънингуолф“. Отвлякоха Съншайн.
— Кой я отвлече?
— Келтският бог Камул. Веднага щом слънцето залезе, излизам да го търся.
14
Талон беше бесен. Призова Киара, но тя все още не откликваше. Опита да се свърже телепатично с нея, но не успя.
Трябваше да намери Съншайн.
Тя беше някъде там, сама, без да има кой да я защити. И ако нещо й се случеше, той щеше да намери начин да накара Камул да си плати — бог или не, никой нямаше да я нарани отново.
Кръстосваше като лъв в клетка, зад вратата на задния вход на клуб „Рънингуолф“. Яростта кипеше в кръвта му. Разяждаща и осезаема. Искаше да разкъса нещо с голи ръце. Да го разръфа с кучешките си зъби. В него бе изригнала най-тъмната страна на Нощния ловец и той за пръв път разбра как се чувства Зарек.
Гневът му беше толкова първичен, толкова могъщ, че изцяло го бе завладял.
Удари с ръка по тухлената стена до вратата.
— Ще си я върна! — изрева той.
Нараненото му тяло пулсираше и кървеше, но нямаше намерение да се върне в апартамента на Съншайн, макар раните да го боляха толкова силно, че изпитваше силна нужда от сън. Но нямаше намерение да лежи и да се грижи за раните си. Щеше да остане буден, ако ще това да го убие.
В съзнанието си отново и отново виждаше как Ниния умира в ръцете му, само че сега нейното лице бе заместено от това на Съншайн. Чуваше как го зове сладкият й глас с южняшки акцент.
Веднага щом слънцето залезе, ще излезе, ще намери Съншайн и ще я върне в дома й. Независимо какво щеше да му струва това. Бог да е на помощ на всеки, който се окаже толкова глупав, че да се изпречи на пътя му.
Оставаха само петнайсет минути до залеза, когато Ахерон и Ник се появиха пред задната врата, после влязоха в тъмния коридор на клуба. Талон отстъпи крачка назад заради заслепяващата слънчева светлина, проникваща през отворената врата.
— Какво се е случило? — попита го Аш веднага, щом Ник затвори вратата.
Талон се опита да преодолее яростта и тревогата си. Емоциите му бяха толкова силни, че ако силите му не ги смекчаваха, не се съмняваше, че само чрез мисълта си можеше да изравни тази сграда със земята.
— Камул нахлу тук с половин дузина помощници. Пристигнаха готови за схватка с Нощен ловец. Носеха халогенни прожектори.
— Кървиш ли? — попита го Ник, след като очите му се адаптираха към тъмнината. Пребледнял и ужасен, той огледа раните на Талон. — Господи, кървиш като луд.
Талон не обърна внимание на нервния тон на Ник.
— Те ме простреляха.
— Не, приятел — поправи го Ник. — Надупчили са те като швейцарско сирене. Аш, погледни гърба му.
Аш изръмжа, като го огледа.
— Много ли си зле?