— Бива си те! — промърмори Хол. Уорик моментално се обърна.
— Каза ли нещо, студенте? Младежът го изгледа иронично.
— Прочиствах си гърлото, господин надзирател.
— Може би нещо не е по вкуса ти? — усмихнато попита Уорик.
Хол не благоволи да му отговори.
— Е, на работа! — излая надзирателят.
Всички се върнаха по местата си.
Два часа през нощта, четвъртък.
Хол и Уисконски отново работеха на камионите за сметта.
Купът до западната вентилационна шахта бе приел внушителни размери, но още не бяха почистили и половината мазе.
— Честит празник — каза полякът, когато спряха да изпушат по една цигара. Работеха близо до северната стена, далече от стълбите. Светлината беше крайно оскъдна и поради някакво чудо на акустиката останалите работници изглеждаха много отдалечени.
— Благодаря — Хол дръпна от цигарата си. — Тази вечер не видях много плъхове.
— Никой не ги е виждал — отвърна Уисконски. — Може би са си взели поука.
Стояха в края на зигзагообразна странна пътека, проправена сред купища стари счетоводни книги и фактури, мухлясали чували с платно и два огромни старинни тъкачни стана.
— Пфу! — полякът се изхрачи. — Този Уорик…
— Къде мислиш, че отиват плъховете? — проговори Хол, като че на себе си. — Не могат да минат през стените… — той погледна влажната и ронеща се мазилка около основите. — Ще се удавят. Водата се е просмукала навсякъде.
Някакво черно, пляскащо с крила същество връхлетя като бомба върху тях.
Полякът изкрещя и закри главата си с ръце.
— Прилеп — отбеляза Хол и продължи да наблюдава животното, докато Уисконски се изправяше.
— Прилеп! Прилеп! — гневно извика полякът. — Какво търси в мазето? Прилепите живеят по дърветата, под стрехите и…
— Беше голям — тихо промълви Хол. — Всъщност прилепът е само крилат плъх.
Уисконски изстена:
— Господи, откъде е…
— Откъде е влязъл ли? Може би от същото място, откъдето са излезли плъховете.
— Какво става там? — гласът на надзирателя прозвуча някъде иззад тях. — Къде сте?
— Не вдигай толкова пара — прошепна Хол. Очите му блестяха в мрака.
— Ти ли си студенте? — надзирателят говореше отблизо.
— Всичко е наред — отвърна Хол. — Одрасках си крака.
— Може би искаш медал за храброст? — попита Уорик и се засмя отривисто, сякаш излая.
Полякът погледна Хол.
— Защо му отговори така?
— Погледни — младежът коленичи и запали клечка кибрит. В средата на влажния разкъртен цимент се очерта квадрат. — Почукай тук.
Полякът се подчини.
— Дърво!
Хол кимна:
— Това е горната част на подпора, видях и други наоколо. Под тази част на мазето има подземие.
— Господи! — с безкрайно отвращение възкликна Уисконски.
Три и половина през нощта, четвъртък.
Намираха се в североизточната част на подземието. Ипстън и Броку ги следваха с маркуча. Хол спря и посочи към пода.
— Ето го. Точно тук смятам, че се намира.
Видяха дървен капак с ръждясала халка в центъра.
Младежът се върна при Ипстън и му нареди да спре водата. Когато от маркуча започна да се процежда само тънка струйка, Хол извика:
— Хей, Уорик, ела тук!
Надзирателят се приближи, като шляпаше през локвите. Взираше се в Хол с обичайната си жестока усмивка.
— Да не ти се е развързала обувката, студенте?
— Погледни — каза Хол и подритна капака. — Под това мазе има друго.
— Какво от това? Не е време за почивка, сту…
— Ето къде са плъховете — извика младежът. — Развъждат се там долу. Преди малко с Уисконски видяхме прилеп.
Няколко души се бяха скупчили около тях и гледаха капака.
— Не ме интересува — отвърна Уорик. — Задачата ни е да почистим мазето, не…
— Ще ни трябват двайсетина опитни изтребители на плъхове — продължи Хол. — Много неприятно, управата ще трябва здравата да се изръси.
— Сигурно — изсмя се някой.
Уорик се втренчи в Хол, сякаш изучаваше бръмбар под микроскоп.
— Наистина си чешит — гласът му бе престорено възхитен. — Мислиш ли, че ми пука колко плъхове има долу?
— Днес следобед бях в библиотеката — заяви младежът. — Добре, че не пропускаш да ми напомниш, че съм бил студент. Разучих наредбите на градската комисия, Уорик. Били са въведени през хиляда деветстотин и единайсета година, още преди фабриката да се разрасне и да мине към комитета по районирането. И знаеш ли какво открих?
Уорик му хвърли вледеняващ поглед.
— Изчезвай, студенте. Уволнен си.
— Открих — продължи упорито Хол, сякаш не го беше чул, — че в Гейтс Фолс съществува закон за вредителите. Пише се вредители, в случай, че не знаеш. Имат предвид преносители на болести, като прилепи, скункси, бездомни кучета и плъхове. Особено плъхове. Те се споменават четиринайсет пъти в два параграфа, господин надзирателю. Затова запомнете, че в мига, когато напусна, ще отида право при председателя на градски съвет и ще му разкажа какво е положението тук.